Спомняте ли си как само преди две-три години България се тупаше в гърдите по байганьовски колко по-напред е от Румъния?

Как София апелираше пред ЕС България и Румъния да не бъдат разглеждани в пакет при преговорите за членство, за да не бъде забавена от Букурещ? Днес тълпи румънски туристи се изливат на българското Черноморие, а техни сънародници ежедневно се отправят на шопинг набези на юг от Дунава, защото им излиза по-евтино. Средната заплата в Румъния по данни на румънската статистика е 434 евро, а в България е едва около 180 евро. През 2006 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България са били 3.98 млрд. евро, а в Румъния 9.08 млрд. евро. В сравнение с 2005 г. ПЧИ в Румъния са нараснали с над 4 млрд. евро, в България - с 80 млн.

По-рано тази година две големи компании ("Бунге" и "Юниливър") изнесоха производството си от България в Румъния.

Причината за всичко това е, че докато в България политиците смятаха, че с намаляването на корпоративния данък на 10% през 2007 г. и на осигуровките с 6 пункта година по-рано са си свършили работата по привличане на ПЧИ, в Румъния запретнаха ръкави и предприеха много по-мащабни мерки, които дават осезаем резултат. Румъния е с най-ниската обща данъчна тежест в ЕС (виж таблицата). В класацията на Световната банка за правене на бизнес по света през 2006 г. Румъния заема 49-о място, като се е придвижила с 22 места напред само за една година. За същия период България е напреднала с 5 места и в момента е 54-та. В Румъния е много по-лесно, бързо и евтино да се започне бизнес, отколкото в България, показват данните на Световната банка (виж таблицата). Конкурентните предимства ще продължат да са на страната на Румъния и занапред, освен ако България не предприеме мащабни мерки за подобряване на бизнес средата.

Данъчна тежест

Безспорно е, че въвеждането на 10% плосък данък и намаляването на осигурителната тежест за бизнеса са крачка в правилната посока, единодушни са бизнесът и икономистите. Това обаче съвсем не е достатъчнo. Лъчезар Богданов от Industry Watch смята, че плосъкият данък ще окаже най-голямо влияние върху секторите, в които разходите за труд са най-големи. Това са основно високотехнологичните отрасли, в които има нужда от квалифицирана работна ръка. В същото време няма да има съществена промяна в капиталоемките сектори като производството на стомана или текстил, казва Богданов. Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), смята, че България изостава много спрямо Румъния и плосъкият данък няма да е достатъчна мярка. "Следващата стъпка трябва да бъдат осигуровките. Необходими са обаче и други мерки, за да наваксаме", казва той и допълва: "Освен от данъчната политика инвеститорите се ръководят и от много други неща, когато избират къде да правят бизнес, най-вече от бизнес климата. Това, което там го има, а на нас ни липсва, са прозрачност, предсказуемост, бързина и надеждност."

Бюрокрацията убива

Мирослав Матеев, професор по бизнес администрация в Американския университет в България, смята, че много от най-големите инвеститори в България не очакват сериозни положителни промени в бизнес климата през следващите пет години. Това създава несигурност и отблъсква потенциалните инвестиции. "В България всяко решение е предпоследно, докато в Румъния бързо извършват нужните за бизнеса реформи и това дава допълнителна увереност на инвеститорите", смята и Георги Ангелов от "Отворено общество". Провалът на търговския регистър стана пословичен за слабостта на администрацията. "Парламентът вече три пъти отлага приемането на измененията в Закона за търговския регистър, целящи да облекчат бизнеса. Когато те минаха, се оказа, че администрацията не е подготвена да ги приложи", казва Георги Ангелов. Друг проблем според него са регистрационните режими. "Компаниите инвестират пари в сгради и оборудване, но регистрациите се бавят и това създава несигурност", казва той. Евгений Иванов изтъква и друга прeчка за предприемачите: "В България е много по-скъпо и времеемко да започнеш бизнес. В Румъния това не струва почти нищо." "Румъния превъзхожда България по ефективност на администрацията, външна търговия и прилагане на договори. Дори в сферата на трудовото законодателство, където България има предимство, Румъния бързо ни настига", допълва Георги Ангелов.

Качеството има значение

Един от ключовите фактори, които влияят на инвеститорския интерес, е пазарът на труда. Бизнесът в България отдавна се оплаква, че страда от недостиг на квалифицирана, а отскоро и на всякаква работна ръка. Проблемите обаче не свършват с това. "Работната ръка в България е евтина и ниско квалифицирана. В Румъния също е евтина, но високо квалифицирана", смята Мирослав Матеев. Професионалното образование в България е на ниско ниво, а работодателите не отделят средства за обучение на служителите си, добавя той. Според Лъчезар Богданов недостатъчната гъвкавост на труда и заключеният в публичния сектор трудов ресурс създават пречки пред инвеститорите и вдигат цената на труда. "Ако трябва да избираме дали да наемем работник в България, Турция или Румъния, в България може би трябва да платим най-много, за да "откраднем" този работник от публичния сектор", казва той. Друг тревожен аспект според него е ниската производителност на труда в България. По производителност на труда румънците изпреварват българите от няколко години насам (виж графиката) и производителността им продължава да расте, докато в България през първото тримесечие на 2007 г. за пръв път има реален спад по този показател (по данни на Центъра за икономическо развитие). Оттук следва и логичната разлика в доходите. Данните на Евростат показват, че през 2000 г. българите са имали с 2% по-висока покупателна способност от румънците. Днес Румъния вече ни е задминала с над 1% и се очаква тази разлика да се увеличи. "Ако това продължи, те ще стават все по-богати, а ние ще останем на опашката", казва Георги Ангелов.

Румъния има и други конкурентни предимства пред България, които са чисто географски. Когато трябва да избират между двете държави, инвеститорите често се ръководят и от големината на пазара. "Румъния е седма по брой на население в ЕС и има няколко града с население над 100 хил. души. Това улеснява растежа на бизнеса и благоприятства инвестициите", казва Еуген Тофан, директор маркетинг и продажби на компанията за производство на гипс и строителни материали "Ригипс", Румъния. Андрей Сулиок, мениджър на ''Линдаб", обяснява, че фирмата му може да открие производство в България, когато пазарът стане достатъчно голям и изисква по-големи количества и по-бърза доставка. По-голямата близост до големите и платежоспособни пазари в Централна и Западна Европа също помага. Но тези обективни фактори са само щастливо допълнение към предимството, което й осигурява все по-добрата среда за инвестиции.

Това, което правителството може да направи, за да стане България по-атрактивна за правене на бизнес, не се изчерпва с въвеждането на плосък данък. Необходимо е допълнително намаляване на осигурителната тежест, премахване на административните пречки пред бизнеса, отваряне на пазара на труда за чужденци.