При добра инфраструктура можем да приемем до 12 млн. туристи годишно, твърди председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Благой Рагин е роден 1945 г. в с. Ярлово, Софийска област. През 1993 учредява Съюза на частните хотелиери и ресторантьори в България, по-късно преименуван на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Председател на асоциацията от зараждането й досега. През 2005 г. е един от инициаторите за създаването на Балканския алианс на хотелиерските асоциации (ВАНА). Женен, с две деца.

- Г-н Рагин, какви са проблемите, които стоят пред българския туризъм преди членството ни в ЕС?

- Най-големите проблеми са състоянието на инфраструктурата и рекламата. Но дори да си направим добра реклама, нашата инфраструктура е направо антиреклама. Проблем е и подготовката на кадрите в отрасъла. Има два варианта. Единият е да преквалифицираме кадрите, които са вече на пазара, другият да готвим нови кадри или да внесем от чужбина. В отрасъла има нужда поне от 10 хиляди души, които да запълнят нишата. Предстои среща през ноември в Банско с кметове на общини, които развиват туризъм, и със социалното министерство. Ще обсъждаме усвояването на средствата от фондовете за подготовка на кадри и за "Красива България". Трябва ефективно да използваме всички възможни ресурси.

- Презастрояването на курортите не е ли също антиреклама?

- Опасенията, които имахме пролетта, че презастрояването ще попречи на ръста на туристите, не се потвърдиха. Резултатите са по-добри от очакванията - между 8 и 10% са се увеличили летовниците. Не е толкова важна сухата статистика, а това, че туризмът показва, че има потенциал. Той може да генерира много повече приходи от сега реализираните. С оскъдната си инфраструктура, с неукрепналите си летища, недоизградения имидж на страната, с недобрата култура на обслужване отрасълът реализира едва 1/3 от възможностите си. Трябва да се развият всички видове туризъм освен морския и зимния.

- Кои са неразработените туристически пазари?

- В момента разработваме програма за речен туризъм. Влизайки в Европейския съюз, планираме да използваме река Дунав за връзка с Централна Европа - Австрия, Унгария, Германия. Интересът към новите "провинции" на Европа ще бъде голям. Това трябва да го използваме, за да може и Западна България да има поминък. Има голям резерв и ловният туризъм. Една Унгария, където няма планини, прави около 500 млн. евро годишно от ловен туризъм. Предстои изграждането на още 3-4 зимни курорта от типа на Банско. Това са връх Перелик в Смолян, връх Снежанка в Пампорово и връх Мечи чал в Чепеларе. Те могат да се вържат с лифтове швейцарски тип. Примерно с една карта се качваш на единия връх, слизаш, обядваш в Чепеларе и се връщаш обратно. Има вече проекти и тази есен предстои първа копка на връх Перелик. Друг голям проект с потенциал е проектът за спортно-туристически център "Сютка", намиращ се в пределите на общините Ракитово и Велинград. Във Велинград има над 100 минерални извора. Спа-услугите, които се развиват там, балнеологията плюс зимния туризъм могат да направят курорта втори Банско. Перспективен зимен курорт, който може да носи добри приходи, са Сапарева баня и Паничище. Не са разработени нишите и за голф туризма, а от него се реализират големи печалби, на културния, историческия, църковния туризъм. Трябва да бъдем по-активни и да привлечем летовници за уикенда - петък, събота и неделя. Голям интерес към нашите манастири проявяват католиците. Може да се строят курорти и около Камчия.

- Какви туристически националности привличаме?

- Тази година не успяхме да обхванем добре балканския пазар. Бяхме по-активни на румънския пазар и докарахме 200 хиляди румънци. Този месец предприемаме атака към сръбските летовници.

- Въпреки ръста на туристите доста хотелиери се оплакаха от празна леглова база?

- През август цялото Черноморие беше пълно. Сега се стремим да насочим потока от туристи във вътрешността на страната.

- Имате ли данни за чужденци, които притежават хотели в България, и българи с подобни вложения зад граница?

- Процентът не е голям. В момента капиталът по нашите хотели и курорти е 90% български. Ние сме отворена система и сме готови за предложения. Има интерес на български колеги, които искат да инвестират в хотели в Македония, Сърбия и Румъния. Курортът Албена има хотел в Швейцария примерно. В Македония в момента търсят български инвеститори. Другата седмица българска бизнес група заминаваме за Охрид.

- Какво става със Закона за черноморската територия? Кое е лобито, което спира приемането на закона?

- По принцип всички са "за", но явно законът пречи на нечии интереси. Не знам къде буксува и кога ще види бял свят. Явно не му идва редът.

- Какъв е смисълът от този закон, след като по-голямата част от крайморските терени са застроени?

- От Слънчев бряг до Варна са около 100 км, които не са застроени, освен малко в Обзор и в Бяла.

- Какво е състоянието на българския туризъм в момента?

- В момента се стягаме за зимния сезон. Хубаво е, че летищата са дадени на концесия и германците са обещали добра инвестиция, за да се реши проблемът с инфраструктурата, държавата разчита на наши средства и на европейските фондове. Надяваме се по-скоро да се пусне в движение поне автомагистрала "Тракия". Да се свърже Карнобат със Стара Загора, за да може туристите да се придвижват по-бързо до морето.

- Доста по-евтино излиза, ако българин си купи пакет за почивка в роден курорт през чужда агенция, а не директно от България. Защо се получава така?

- Големите туроператорски вериги с една година напред си определят цените, изкупуват нашите легла на преференциални цени. С тези пари българските хотелиери строят, реновират, обновяват. Но вече всички са узрели по въпроса, че трябва да се запазят легла първо за българите, защото се установи, че именно те са сред най-добрите ни клиенти, а парите си остават в страната. За следващия сезон - лято 2007 г. Слънчев бряг, Албена и други курорти заявиха, че има тенденция нашият летовник да ползва преференциални цени в сравнение с чужденците. Проблемът е, че българинът решава да пътува от днес за утре.

- Каква сума горе-долу харчат българите по чуждите курорти и чужденците по нашите?

- Става дума за много пари. В момента работим как да привлечем българския турист. Една Сърбия субсидира вътрешния си туризъм с 20 млн. евро. Ако сърбин донесе фактура, че е спал в хотел в страната, той получава 10% бонус от тяхното финансово министерство.

- Презастрояването на Черноморието не отблъсква ли туристическия поток?

- В Албена, Златни пясъци, Св. Константин и Елена и Слънчев бряг вече нямат такъв проблем. Слънчев бряг след презастрояването се превърна в купонджийски курорт. Там отиват младите да купонясват. Нужни са повече барове, казина. Имаме идея да посадим много зеленина, трайни насаждения, които така силно да израснат, че да закрият строителството. За всеки има вид туризъм. Ако един иска спокойствието, друг иска адреналина и купона.

- Как ще се справим с конкуренцията на останалите страни, които предлагат сходен на нашия туризъм - като Турция?

- Турция ни превъзхожда по много неща, но климатът у нас е по-умерен. Не всички хора над 40 г. могат да понесат влагата на Средиземно море и търсят нещо по-меко. Освен това на този етап сме по-сигурни от ислямските страни. Храната ни все още не е мутирала, липсва химия. Ако се оправи инфраструктурата, можем да привлечем 10-12 млн. туристи годишно и между 8 и 10 млрд. евро годишен оборот.

- Има ли рекламации от чужди туристи по Черноморието?

- В рамките на нормалното е - към 6-7%.

Източник: в-к Новинар