"Археологическите находки в България са сред най-сензационните през последните години, а Георги Китов прави някои от най-вълнуващите открития с надеждата да добави нещо към оскъдното знание на учените за траките" - писа през май 2005 г. сп. "Тайм" за работата на почти легендарния вече археолог и неговия екип.
"Те копаят от 12 години, четири месеца на година, 18 часа на ден" - така американското издание описа работата на археолозите в Долината на тракийските царе и типично по американски нарече Китов "българският Индиана Джоунс".
В други публикации с претенция за сензационност са го наричали и "българският Шлиман". Археологът обаче демонстрира пълен непукизъм към подобни фойерверки.
Не показва да се интересува и от многобройните завистници в родното академично пространство. Той просто си гледа работата.А тя го направи световна знаменитост
Откритите от екипа на Китов стотици великолепни бижута, оръжия и ритуални предмети показват, че тракийската култура е засенчвала дори гръцката, изхвърлиха се в "Тайм".
Но авторите всъщност цитират безспорния авторитет - проф. Александър Фол: "Тези находки доказват, че траките не са били "общество на варвари". Те са имали ценностна система, към която съзнателно са се придържали. Това е било аристократично общество със сложна йерархия."
Георги Китов, посветил живота си на тази идея, разказваше преди 2004 г.: "Тракийските храмове се били осквернявани и ограбвани в древността, така че едва ли могат да бъдат намерени археологически материали с художествена и музейна стойност, но ние се радваме и на трохите.
В други такива случаи в Долината на тракийските царе сме намирали и малки златни фрагментчета, листа от златни венци, златни и сребърни украшения мънички, които грабителите в бързината си са изтървали, така че мисля, че и тук няма да е изключение и че и тук ще намерим нещо. Да даде Бог пък и да не са ограбили всичко, това ще бъде чудесно."
И съдбата ли, Бог ли го чуват.В събота това - като по поръчка - се случи пред камерите на две телeвизии. БНТ и "Дискавъри ченъл" (Discovery Channel).
Поколения археолози добросъвестно ровят през целия си живот без да изпълнят мечтите си. Китов и неговите хора за три години намират втора златна маска на тракиец.
Когато го питат как успява да разбере къде точно трябва да се копае и какви предварителни измервания правят колегите му от екипа,
Китов винаги е загадъчен"До известна степен това е въпрос на професионална тайна. Има елемент и на интуиция, както и на риск - в повечето случаи оправдан. Ние сме длъжни да се съобразяваме с иманярите, да спасяваме това, което е останало от тяхното варварство, да ги изпреварваме или да ги елиминираме."
Археологът разказва, че геофизичните измервания на италиански екип от средата на 60-те години на могилата Светица през 2004-та не са му свършили работа. А за могилата Голяма Косматка не са били правени никакви предварителни измервания.
"Откриването на храма е резултат на анализ на формата на могилата, съпроводен с огромен риск и доза авантюризъм. А хората в нашия екип твърдят, че тракийските богове ни обичат, поощряват, подкрепят и закрилят. Ние им се отблагодаряваме с излияние на вино в тяхна чест", съвършено сериозно казва Китов.
Той твърди, че през седмицата копае по работа, а през уикенда - за удоволствие. Истината е , че през лятото дните си приличат: ставане в 6,15 ч., закуска и копаене пет часа; обяд - домати, хляб и сирене; ако не попаднат на поредната находка и няма какво толкова да ровят, приключват в 5 следобяд. Тогава започва вечерята в бара, съчетана с "песни и танци на народите".
Вечерята е на смешни цени, а за пиенето се плаща надценка, с която се купува чай за закуска на следващия ден. "Аз лично пия чай с нещо, другите - също. Никого не санкционираме за това, че пие. Наказваме го само, ако не може да се появи на работа на следващия ден", разказа Китов преди време в "Стандарт".
В книгата си "Долината на тракийските владетели" археологът обяснява: "По-малко от 100 са тракийските подмогилни зидани постройки в България, които обикновено наричат гробници. 13 са построени в Казанлъшката котловина.
Съсредоточени в ограничен географски район, те са многократно повече, отколкото другаде в България. Това, заедно с обстоятелството, че само на десетина километра от Казанлък преди 50-ина години беше открит и проучен единственият тракийски град Севтополис - столица в края на IV и началото на III в. пр. Хр. на цар Севт III, е основание Казанлъшката котловина да получи и името Долина на тракийските владетели.
Гробниците, за които нашият екип установи, че са всъщност подмогилни храмове, са необикновено разнообразни според плановото и пространственото си решение."
Георги Павлов Китове роден е на 1 март 1943 г. в Дупница. Завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1966 г. и има възможност да специализира история на изкуството в Ленинград през 70-те години. Oт 1971 г. работи като уредник в Археологическия музей и институт към БАН.
След 1975 г. направи най-големите открития, свързани с културата на траките: гробниците в Жаба могила край Стрелча, религиозният комплекс - хероон край с. Старосел, 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт ІІІ в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на ІV век пр. Хр., и много други.
Той е доктор на историческите науки от 1977 и старши научен сътрудник от 1990 г. Преподава в Нов български университет. През 1972 г. основа и неизменно ръководи археологическата експедиция "ТЕМП".
Повечето от откритията на този екип са с много висока научна стойност. Те са много и Китов обяснява това така: "Експедицията работи с необикновено бързи темпове, използва геофизична и земекопна техника и има много квалифицирани кадри - археолози, архитекти, геофизици, художници, реставратори и др."
Китов е автор на над 200 публикации върху историята, археологията и религията на траките, сред които: "Тракийските могили край Стрелча", "Траките в Ловешки окръг", "Тракийското съкровище от Вълчитрън", "Богатствата на тракийските владетели", "Тракийски култов комплекс в Старосел", "Долината на тракийските царе", "Въведение в тракийската археология" (заедно с Даниела Агре), "Могила Светица проговори", "Гробницата на Севт ІІІ" и т.н.
източник: НетИнфо

