Реализъм, умерен оптимизъм и политическа не-ангажираност - така описва Франческо Мартино средната класа в България за онлайн изданието "Osservatorio sui Balcani". Естествено при положение, че приемем, че тя съществува, добавя той.

С няколко думи - една класа, която се развива, но все още сравнително бедна, с месечен доход, който не надминава 400 евро на семейство месечно; по-сигурна в бъдещето си отколкото преди няколко години, но все още неспособна да задели настрана нещо и да играе активна роля в политиката на страната си. Това е портретът на средната ни класа няколко месеца след влизането на България с ЕС, направен след проучване на Gallup International, осъществено във връзка с един проект на ПРООН, специализираната агенция на ООН за развитие.

Мнозина обаче поставят под съмнение самото съществуване такава средна класа, която според Gallup представлява повече от 1/3 от населението на България.
Средната ни класа е „средна" спрямо българския стандарт, не спрямо европейския и е все още по-скоро „бедна", а не „средна", отбелязва български служител на ПРООН. Изказвания в такъв смисъл правят още председателят на Националната камара на занаятчиите и преподавателят от УНСС Петкан Илиев.
Според изследването доходът на семействата-представители на средната класа се върти около 750 лева месечно и 44% от тях отиват за хранителни продукти. Изключително малка е и способността им да спестяват - според изследването тези семейства имат среден дълг към банка от 3400 лева.
Естествено трябва да се отбележи, че тези данни не са точни: те трябва да вземат под внимание наличието на сива икономика, която, според различни изследвания, формира около една трета от доходите на българина.
Това е и една от разликите ни с „европейската" средна класа. Къде са другите?

Висок процент от нашите „средняци" притежават собствени жилища - нещо, с което средностатистическия жител на старите членки на Съюза трудно може да се похвали.
Доста различен е и социалният състав на двата контрапункта. Докато на запад средната класа има в състава си предимно дребни предприемачи и професионалисти, средният българин е работник - било то в частния или в публичния сектор.

Gallup International предлагат други интересни сведения относно степента на европеизация на средностатистическия нашенец, свързани с неговото възприемане на влизането в Общността.
Българинът е оптимист относно последното.

Осезаема промяна за първите месеци той не чувства. Собственият му доход в общи линии не се промени, а и страховете от рязък скок в цените се оказаха неоснователни. Може би и затова неговият оптимизъм се отнася по-скоро за бъдещето на страната му, отколкото за собственото му бъдеще.

Средният българин притежава и някои чисто политически особености. Със стабилизирането в социално отношение избирателната му активност намалява. Вотът му не се стабилизира, както би диктувала логиката, а остава непредвидим, склонен към екстремизъм и радикализъм.

Типична и донякъде плашеща особеност на средната ни класа е, че тя е концентрирана в големите градски центрове и особено в столицата. Много региони в страната остават сякаш „недокоснати" от икономическия подем. Това, от своя страна, определено е знак за провал в регионалната политика на страната ни.
Без да се спираме на въпроса съществува ли у нас средна класа или не, като българи би трябвало да забележим нещо в настроението й, което страничен наблюдател не би дооценил.

Имайки предвид обичайното изключително песимистично отношение на нашенеца към собствените му доходи и бъдещето на страната му, на „реализмът" и „умерения оптимизъм", с които той е описан, би трябвало да се погледне като на голяма и положителна промяна в нагласата му - един трудно доловим нюанс за „стария европеец".

Още новини - http://money.ibox.bg/