26.7.2007

Годишнина от победата на хан Крум при Върбишкия поход

В нощта на 25 срещу 26 юли войските, предвождани от хан Крум нанасят пълен погром на византийската войска в сражението при Върбишкия проход, по време на изтеглянето им от Плиска към Сердика (София). В сражението е убит византийският император Никифор І Геник, както и няколко висши военачалници. Византийската армия е напълно разгромена. След сражението хан Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. От него българският хан пие в чест на своята победа.

На 11 юли византийската армия се установила край пограничната крепост Маркели - тук пристигнали пратеници на кан Крум с предложение за мир. "Възпиран от собственото си лекомислие и от внушенията на съветниците си", Никифор I отхвърлил предложението. Впрочем още при Маркели станали събития, които предвещавали злополучен край на цялата кампания: любимият прислужник на Никифор I избягал при Крум, като отмъкнал целия императорски гардероб.

Византийската армия бавно настъпвала, търсейки лесно, за преминаване, място през Балкана. Българите завардили проходите, но "след много заобикаляния през непроходими места" ромеите измамили бдителността на стражевите отряди и излезли в равнината. Веднага били посрещнати от 12 000 "отбрани българи", но те не успели да спрат устрема на неприятеля и почти всички загинали.

Пътят на ромейската войска към Плиска бил отворен. Пред стените на Плиска българският владетел отново опитал да спре нашествениците, но опълчението на хана не издържало удара и отстъпило.

Никифор I влиза българската столица на 20 юли, тук императорът посрещнал и пратениците на Крум, който още веднъж му предложил мир, като заявил: "Ето, ти дойде и победи. И тъй вземи каквото ти е угодно и си иди с мир." Но възгордян от победата, Никифор I не искал и да чуе за подобно нещо, като се ласкаел от мисълта, че е "покорил цяла България" и осъществил отколешната мечта на византийските императори. На 23 юли император Никифор I излязъл от Плиска, а първата българска столица била опожарена.

Първоначалните планове на императора предвиждали да потегли към Сердика, но постепенно той бил обхванат от страхове, тъй като узнал, че Крум преградил обратния му път. Междувременно Крум с голяма бързина реорганизирал войските си, извикал на помощ околните славянски племена и част от онези авари, които преселил в Мизия, въоръжил "жените по мъжки", с една дума, на крак била вдигната цялата българска земя. Проходите били завардени и преградени - всичко това станало само за два дни - четвъртък и петък. След известно лутане императорът се осмелил да навлезе в планината, като поел през Върбишкия проход, който българите преградили с дървена стена и дълбок ров.

В петък срещу събота византийската армия нощувала във Върбишкия проход - войсковите части били разположени далеч една от друга, тъй като теснините не позволявали съсредоточаването им. През цялата нощ ромеите чували шума на прииждащите български войски. Сам императорът пророкувал близкото си поражение с думите: "Дори крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта."

Призори на 26 юли (събота) българите нападнали центъра. Ромеите набързо се въоръжили, но скоро били пометени и ударили на бяг. През прохода протичала малка, но дълбока и тинеста река. Ромеите не улучили веднага брода и много войници се издавили. Скоро паниката станала всеобща - хора и животни се смесили. Тези, които затънали в тинята, били газени от прииждащите, които преминавали през тях. Накрая бегълците стигнали до дървената преграда - тя била "много яка и мъчно проходима".

Първите, които се опитали да я преминат, попаднали във външния ров, на дъното на който били забити заострени колове. Следващите я запалили, но също попаднали в рова заедно с конете си. Поражението на ромеите било незапомнено - "погубена била цялата ромейска мощ", пишат византийските хронисти, "...и цялата християнска красота загинала. Всичкото оръжие било загубено заедно с царския багаж. Дано християните (т. е. византийците) не изпитат пак грозната история на този ден, тъй като надвишава всякакво ридание."

В българските извори пише, че Никифор I Геник бил заловен жив, заведен при Крум, който заповядал да го обезглавят. След това "набил на кол главата му и тя стояла много дни за показ на идващите при него племена" - пред нея щастливият победител приемал парада на своите войски. После заповядал черепът да се обкове със сребро и с тази чаша пиел "здравица" със славянските вождове - това пък е признание, че най-голям дял за победата във Върбишкия проход имали славянските племена.