17.7.2007

Ден на Созопол

Възобновява се със заповед на кмета на града от юли 1992 г. Чества се на Света Великомъченица Марина - закрилница на района.

Древното име на Созопол е Аполония. Името произлиза от бог Аполон, затова и днес името ежегодните празници на изкуствата, провеждани в града в началото на септември от 1984 г. се наричат - Аполония. Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие преди Христа. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда от бронзовата епоха.

През 610 г. пр. Хр. на мястото на днешен Созопол е основана елинска колония („полис“) на милетски гърци под името Аполония Понтика. Градът израства като търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и други. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. преди Христа. Котвата става емблема на Аполония и неизменен знак върху монетите, които тя сече още от края на VI в. преди Христа. Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. През 72 г. пр. Хр. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната му стена - разрушена. През IV в. той отново е в подем и вече е известен с името Созополис - „град на спасението“. Той е традиционно византийски град и твърдина в хинтерланда на Константинопол. През 812 г. - при хан Крум - Созопол за кратко влиза в пределите на българската държава.

От XVIII-XIX век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи неповторимия архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време. Старинният Созопол - през 1974 г. Старият град на Созопол е обявен за музей. Около 180 жилищни сгради от средата на ХVІІІ и началото на ХІХ в. оформят облика на резервата. Като типично българска, градена от камък и дърво, созополската къща се родее с къщите от старопланинския и странджанския регион.

Крепостните стени VІ–ХІV век - средновековен Созопол е ограден с крепостна стена и кули, строени по времето на император Анастасий, ок. 511 г. Те са използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Днес от защитните съоръжения са запазени значителни фрагменти, достигащи височина до 3–4 метра. Градът е забележителен и с множеството си църкви. Най-старата, действаща и до днес е "Св. Георги", построена през 1828 г. върху ранно-християнска базилика, с мраморен олтар от 330 г. сл. Хр. В чест на покровителката на града е построен параклиса "Св. Марина". При възстановяването му през 1969 г. е установено, че той е построен на мястото на античен храм. Света Марина е единствената от светците, която има два храма в Созопол - още един параклис е издигнат в Стария град. Затова и деня на Светицата - 17 юли е обявен за патронен празник на града.