Както съхранението на културното наследство, така и на уникалния пейзаж са обект на изработената специализирана устройствена схема за културно-историческото наследство на територията на Долината на тракийските владетели (СУС за КИН) в община Казанлък. Предстои нейното съгласуване с ангажираните институции, както и разглеждане в Националния съвет за опазване на паметниците на културата към Министерството на културата.

Основната цел на устройствената разработка е да анализира и прогнозира, да даде директиви за решаване на проблематиката, свързана със състоянието и развитието на системата на културно-историческо наследство в територията, във взаимодействие с контактните функционални системи като социален сервиз, обитаване, техническа инфраструктура и преди всичко с природното наследство, каза ръководителят на проектантския екип арх.Емил Йорданов, главен асистент в катедра “История и теория на архитектурата” в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Работата по проекта е осъществена и с консултантската и методическа помощ на проф. д.а.н. арх.Тодор Кръстев, доц д-р арх.Александър Александров от УАСГ, арх. Мария Каразлатева от Министерството на културата и пълното разбиране и съдействие на ръководството на община Казанлък.

Създаването на специализираната устройствена схема за територията Долина на тракийските владетели е наложено от осмислянето на актуалните тенденции в опазването и оценката значението на наследството като ресурс за устойчиво териториално развитие и конкретните нужди на община Казанлък и област Стара Загора, посочи арх.Йорданов. Обект на разработката е територия, емблематична за цялото антично тракийско наследство в страната, затова нейното устройство и усвояване имат стратегическо значение за устойчивото развитие не само на община Казанлък и на област Стара Загора, особено по отношение интеграцията на културното и природното наследство в съвременни форми на туризъм, но и за формиране на съвременен модел за работа в подобни територии.

В проекта се решават конкретни проблеми като: липса на структурирана база данни за наличните културно-исторически и природни ресурси, липса на прогнози за етапността на археологическите проучвания, недефинирани методи на защита на архелогическите обекти, липса на систематизация на развитието на съвременната инфраструктура в територията, липса на цялостна концепция за функционалното и пространственото разивите на долината.

Проектът се изработва по възлагане на община Казанлък. В периода 2002-2003 г. по възлагане на общината е изготвено заданието за изработване на СУС. Още в него е обоснована необходимостта от изготвяне на настоящата разработка, както и на бъдещ общ устройствен план (ОУП) на територията, за който в момента се изготвя планово задание от същия колектив.

Една от конкретните задачи на специализираната устройствена схема е да бъдат определени териториалните условия за опазване на културно-историческия и природния потенциал на територията Долина на тракийските владетели и това да послужи като основа за устойчивото териториално развитие в средносрочен прогнозен период за цялата община.

Територията – обект на разработката, обхваща: частта от Казанлъшката котловина, ограничена от землищата на град Казанлък, град Шипка, селата Шейново, Енина, Крън, Ясеново, Гоно Сахране, Дунавци, Копринка, Бузовград и по протежение на културната ос по транспортния европейски коридор К9 с подхода към Шипченския проход и съответната част от историческия и архитектурен резерват “Национален парк-музей” “Шипка-Бузлуджа”, на юг до границите на язовир “Копринка”, принаделжаща към община Казанлък, с най-голяма концентрация на разкрити и проучени тракийски могили за територията на страната. Разработката включва представителни зони на Розовата долина – зони с ценна екологическа и пейзажна характеристика.

Кратка справка за територията

Дефинираната територия се намира на стратегическия кръстопът на транспортни и културни коридори от национално и европейско значение; притежава уникална пейзажна характеристика в подножието на южните склонове на Средна Стара планина и е център на интензивно икономическо развитие. Районът придоби известност през последното десетилетие с масираните разкрития на движими и недвижими материални паметници на тракийската култура от периода на нейния разцвет – VI-II в. пр.н.е. Той е част от обширен ареал на формиране на централизирано управление през този период – в териториите, заключени между склоновете на планините Стара планина и Средна гора, източно от Калофер и западно от Мъглиж. Историята говори, че формираните няколко самостоятелни тракийски царства от този период в тази обширна територия са достигнали в своето самостойно и едновременно взаимозависимо развитие до апогея на идентично културно и социално-икономическо ниво, чийто продукт са присъщи материални ценности, бит, писменост, религия и фолклор, отличаващи се от характера на елинистичната култура по това време.

Основни исторически пластове в територията са: праистория, античност, Ранно Средновековие, късен османски период, Възраждане, Освобождение – Руско-турска война, след Освобождението и начало на ХХ век.

Обекти на недвижимото материално културно-историческо наследство

Територията на “Долината” притежава изключително богато наследство, акумулирано през вековете в един истински кръстопът на култури. Най-ценната част от него притежава юридически статут на защитен паметник на културата според действащия Закон за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) и регламентираните критерии за идентификация на обектите.

 Дефинираното към момента недвижимо материално културно-историческо наследство на територията е около 200 паметника според списък на Националния институт за паметниците на културата и представлява съвкупност от автентични материални свидетелства за човешкото съществуване и дейност, които принадлежат неразделно към средата, в която или за която са създадени, както и трайно принадлежащите им движими ценности. Това са основно тракийски могили – над стоте все още неразкрити насипни могили, четири могилни некропола, четири известни антични и средновековни крепости и предполагаем втори античен тракийски град, три средновековни манастира, средновековно селище в териториите извън Казанлък. Обявени за паметник на културата от национално значение са четири от проучените и частично експонирани гробнично-храмови комплекси – Шушманец, Оструша, Хелвеция и Грифоните. Голяма част от останалите необявени обекти са непроучени.


Източник: в-к Строителство Градът