В последните три години земеделските земи все повече се превръщат инвестиционен актив. Няколко акционерни дружества със специална цел се концентрираха в сектора, а чрез закупуване на техни акции това правят и все повече чуждестранни инвестиционни фондове.
И докато в Европа земята за земеделие не е типичен актив за инвеститорите, в България възстановяването на одържавените поземлени имоти създаде много активен вторичен пазар, който даде възможност за влизането им в сектора. След като реституцията я раздроби на малки парцели с множество собственици, сега инвеститорите се опитват да я комасират на пазарен принцип, като изкупуват и обединяват малките парцели в големи масиви. Основен източник за печалбите им ще бъде повишаването на цената на земята, произтичащо от комасирането й, с което се създават условия за ефективно земеделие.
До 2004 г. в страната са били върнати 10.1 млн. броя земеделски имоти, които в повечето случаи са възстановени на наследодатели, чийто среден брой е 3-4 души, а средният размер на върнатите земи е 6.4 дка.
В периода от финансовата криза през 1997 г. цената на земята остава сравнително стабилна.

Европодпомагане стимулира земеделските производители
Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз регламентира подпомагането на земеделски дейности като отглеждането на ориз, захар, лен и коноп, памук, плодове и зеленчуци, вино и спиртни напитки, хмел, семена, тютюн, мляко и млечни продукти, месо, пчелен мед, копринени буби, банани, цветарство, зехтин и етилов алкохол. Тя предвижда субсидии за земеделските производители под формата на директни плащания на единица обработваема площ. Договорената финансова рамка за България за периода 2007 - 2009 г. възлиза на 1.552 милиарда евро за селското стопанство и селските райони. За периода 2007 - 2009 г. ще функционира схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Единното плащане за площ (евро на хектар) ще представлява фиксирана сума за обработката на 1 ха земя независимо от вида култури, които се отглеждат.

През същата година пазарът се активизира и започва процесът на консолидация. Броят на сделките със земеделска земя се увеличава с 30% в сравнение с предходните години, въпреки че средната цена пада. През следващата година се регистрира отново сериозно активизиране на пазара - броят на сделките нараства с 35%, а обемът на търгуваната земя се увеличава с 45 на сто, като започва и да расте и цената - с 26% за 2005 г.
През 2006 г. търсенето надвишава предлагането и се запазва динамичността на пазара. Той се развива основно под въздействието на инвеститорското търсене.
Житницата на България си остава най-активният район, където през изминалата година са реализирали 30% от сделките при средна цена 220 лв. за декар, с 26% по-висока спрямо 2005 г. и с около 10 на сто над средното за страната.

Въпреки активизирането на пазара в последните години цената на земята в България е 4-5 пъти по-ниска от средната за Европейския съюз и вероятно няма да се изравни в близките години.
Нов фактор на пазара миналата година бяха инвестиционните фондове. Броят на сделките със земеделски земи нарасна с над 50% в сравнение с 2005 г., което се дължи до голяма степен на активността на компаниите, фокусирани върху изкупуването на земеделските имоти. Те стоят зад повече от половината транзакции. Към края на миналата година покупките им минават 400 хил. дка, а очакванията им са, че до края на 2007 г. ще акумулират близо 1 млн. дка, или около три на сто от общата обработваема земеделска земя в страната.
След това инвеститорите ще могат да започнат консолидацията й чрез замени помежду си или с държавата. Очаква се темповете на развитието на пазара като ръст на броя сделки и на цените да се запазят през тази и следващата година, в които фондове за земеделска земя и производители ще поддържат търсенето високо.

Михаил Гърков, Индекс Имоти, бр.3/ март 2007 г