Всичко - от документите до милионите долари за обезщетение - е подготвено още днес осъдените в Либия български медици да бъдат помилвани, но никой не признава да е давал пари в международния фонд за обезщетение на пострадалите от СПИН епидемията в Бенгази. Роднините потвърдиха в неделя, че са започнали да получават по 1 милион долара за близо 460 пострадали. В събота френският в. "Фигаро" съобщи, че парите ще дойдат под формата на опростен либийски дълг към няколко европейски държави. В неделя обаче всички споменати отхвърлиха да имат нещо общо с обезщетенията.

Българските медицински сестри и лекар, осъдени на смърт в Либия по обвинения в умишлено заразяване с вируса на СПИН на стотици либийски деца, са депозирали пред Висшия съдебен съвет, който ще заседава в понеделник, молба за прошка и милост, предаде агенция Франс прес, цитирайки либийски официален източник. Подписването е станало в събота в присъствието на посланици от европейски държави. Пратеник на "Дарик радио" в Либия твърди, че молбата за милост не се различава от стандартния текст, с който осъдените на смърт в Либия искат животът им да бъде пощаден. В документа те не се признавали за виновни, както и нямало елементи, които унижават достойнството им.

Адвокат Осман Бизанти допълва, че във втори документ се съдържа своеобразен отказ на осъдените да преследват либийската държава пред международни съдилища заради осемте години, които прекараха по затворите на джамахирията.

Третият документ, необходим, за да се заеме днес с казуса 9-членният либийски ВСС, подробно описва сделката за компенсации за семействата на заразените деца. По-рано вчера председателят на Асоциацията на семействата на заразените със СПИН деца Идрис Лага уточни, че "споразумение няма да бъде подписано, докато парите не бъдат действително преведени на семействата". Вчера вечерта "Дарик радио" съобщи, че семействата от Бенгази все пак са приели изплащането на кръвнина, отказват се от искането да се изпълнят смъртните присъди и са започнали да получават компенсациите.


Заразените са 438 деца, от които 56 са починали, но окончателният брой на пострадалите е станал почти 460, защото в него са били добавени майки, заразени от децата си. Става дума за 8 палестинки, 2 египтянки, 2 сирийки, 2 суданки и мароканка, разяснява Идрис Лага.

Сеиф ал Ислам Кадафи - синът на либийският лидер, уточни в събота пред в. "Фигаро", че "парите ще дойдат от финансови дарения под формата на изплащане на дълг". Става дума за България, Словакия, Хърватия и Чехия, допълва младият Кадафи.

Всяка от споменатите държави обаче отхвърли твърденията.

Говорителят на българското външно министерство Димитър Цанчев заяви за "Дневник": "Това е споразумение, в което ние не участваме и не можем да коментираме." Източници от министерството обаче разясниха, че версията за превръщане на либийски външен дълг в обезщетение е несериозна и няма нищо общо с реалността. Досега няма официален отговор каква е сумата на българското участие в международния фонд, но дипломатически източници твърдят, че то не е голямо. Не се знае и колко пари са похарчени по кампанията "Не сте сами", в която държавата твърди, че не участва по никакъв начин.

Пред официалната агенция "Хина" говорителят на хърватското министерство на външните работи и евроинтеграцията заяви в неделя, че властите в Загреб не са получавали никаква официална инициатива да се включат в плащанията. "Не разполагаме с никаква информация, която да потвърди статията във "Фигаро", допълни Желко Белай.
Ден по-рано говорителката на хърватския президент Даниела Баришич също отхвърли страната й да има нещо общо с компенсирането на либийците. Президентът Стипе Месич наистина бе в София тези дни, но с българския му колега изобщо не е разговаряно за евентуално уреждане на проблема в Либия и включването на Хърватия във финансовото обезщетение, допълва Баришич пред агенция Асошиейтед прес. "Това няма нищо общо с нас", казва още тя.

Словакия би могла да помогне относно плащанията за семействата на либийските деца, но само след като страната уреди спора за държавния дълг на Либия, а това може да отнеме още много време, съобщи чешката агенция ЧТК. Катарина Клизанова-Рисова, говорителка на най-голямата управляваща партия Смер-СД, потвърди, че при посещението през февруари на премиера Роберт Фицо в Триполи е бил обсъждан проблемът с либийския дълг към Братислава, както и вариантът част от него да бъде отделен за семействата на заразените деца.

Но тя допълни: "Бихме могли да предоставим финансови средства едва след като либийският дълг бъде върнат на Словакия и словашкото правителство вземе решение каква ще е окончателната форма на помощта за либийците." По време на февруарската визита, която бе остро критикувана от словашките медии и опозиция, Фицо предложи на Либия да се уреди двудневно специализирано лечение в Словакия за децата, но през май Триполи отхвърли офертата. Според официални данни на финансовото министерство в Братислава дългът възлиза на около 130 милиона долара, но точният му размер тепърва трябва да се изясни в двустранни преговори.

Чешкото външно министерство отказа да потвърди дали има нещо вярно в публикацията на "Фигаро". Говорителката на външното министерство Зузана Опелталова каза пред агенция ЧТК, че "българските медицински сестри имат пълната ни подкрепа, но понеже съдебният процес още не приключил, не е сега времето да се коментира какво би се случило, когато всичко свърши". Журналисти от агенцията са установили, че към май 2002 г. Либия дължи на Чехия около 300 млн. долара и това е сума, която тогава Триполи не е опровергавал. Дотогава дългът е бил оценяван на половин милиард долара.

По-нови данни няма, защото през март тази година размерът на либийското задължение е засекретен в доклад на финансовото министерство. Натрупването е резултат на сделки през 70-те и 80-те години на танкове, бронирани коли, тренировъчни самолети и муниции, включително хиляда тона от експлозива "Семтекс".

В съботния брой на пражкия в."Млада фронта днес" чешкият външен министър Ян Каван разказва, че размерът на дълга "вече беше уточнен, но поради персонални промени чешкото финансово министерство не предприе следващите договорени стъпки и Триполи се отказа от споразумението". ЧТК обяснява, че вероятно министърът има предвид бившия зам.-министър на финансите Ладислав Зеленка, който бе принуден да подаде оставка през юни 2005 г. покрай скандал с държавния дълг на Перу и именно това е отложило уреждането на проблема с Либия.

Либийският външен министър Абдел Рахман Шалкам каза миналата седмица, че в създадения преди две години фонд има "стотици милиони долари", но не даде никакви подробности. Като работодател на осъдените медици правителството на Либия ще изплати на семействата между 250 хиляди и 600 хиляди евро (345 хил. - 827 хил. долара) за всеки пострадал, съобщава АФП.

от екип на Дневник