ДРАГИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ, съгласно договореностите с ЕС, в периода 2007-2009 година България ще получи много сериозна материална подкрепа, крайнo необходима за развитие на земеделието. Финансовата рамка на тази помощ е 1,561 милиарда евро. Пред нас е възможността за първи път българските земеделски производители да получат финансова подкрепа, изразяваща се в директни плащания за земите, които обработват.

На срещите ни с вас – земеделските производители от област Монтана, Ви представяме всичко, което е необходимо да знаете за получаване на директни плащания за обработваема площ. Включени са и други, важни за вас въпроси от Общата селскостопанска политика /ОСП/. Необходимо е добре да се познават изискванията за получаване на финансова помощ, за да се изпълнят, с цел да бъдат усвоени максимално парите от еврофондовете, предназначени директно за земеделските производители. Нека заедно направим така, че всичко, което е договорено в преговорния процес по Глава „Земеделие”, да стигне до Вас.

Министерство на земеделието и горите /МЗГ/ извърши значителна предварителна подготовка, за да бъдат изпълнени изискванията на ЕС за предоставяне на тези средства. Какво е направено досега в тази насока: почти е готова Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Предстои акредитация на Разплащателната агенция /РА/, която съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители е органът, чрез която ще получавате пари от европейските структурни фондове.

СИЗП е географска информационна система и се създава въз основа на ортоизображения чрез дигитализиране на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства. В системата се включват данни от картата на възстановената собственост и регистрите към нея.

“Физически блок” е непрекъсната площ земя, ограничена от трайни топографски елементи.

“Блок на земеделското стопанство” е физически блок или част от него, регистриран в Системата за идентификация на земеделските парцели, притежаващ уникална идентификация и стопанисван от един земеделски стопанин.

“Земеделски парцел” е блок на земеделското стопанство или част от него, върху който се отглежда само една земеделска култура или е оставен като угар през текущата стопанска година.

“Разплащателна агенция” е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.

“Акредитация” е процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз.

“Акт за акредитация” е писмено потвърждение, че структурата, която се акредитира, съответства на критериите за акредитация.

“Европейски земеделски фондове” са Европейският земеделски фонд за гарантиране и Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони.

Минималният размер на земята, с която можете да кандидатствате пред РА, е 1 хектар /10 декара/ за полски култури и 0,5 хектара /5 декара/ за трайни насаждения. Това бе най-доброто решение за страната ни, защото обхваща голям процент от обработваемата земеделска земя и всички основни земеделски производители.

В момента провеждаме мащабна информационно-разяснителна кампания и обучение по изискванията за регистрация и кандидатстване пред РА. В най-подходящия момент ще бъдете поканени да посочите обработваната от Вас земя и да подадете молбите си за безвъзмездна парична помощ.

Надяваме се голяма част от Вас да вземат участие в предстоящите ни срещи в общини и населени места. Същите намираме за изключително важни и полезни за Вас, защото трябва да сте информирани и да знаете точно какво Ви предстои.

МЗГ договори с Европейската комисия 440 милиона евро за директни плащания. Тези пари са предназначени за определени площи.

Проявете активност и в оставащите до края на годината месеци заявете обработваните от Вас земи. Не чакайте нито крайния срок, нито какво ще направи съседът. И най-важното – търсете информация, съдействие и помощ от общинските служби по земеделие и гори /ОСЗГ/, както и от областните дирекции „Земеделие и гори” /ОД „ЗГ”/ и ДФ „Земеделие”.

Запомнете, средствата от еврофондовете ще отидат у този, който обработва земята - негова собствена, взета под наем или под аренда и т.н.

Единственото условие е да регистрирате обработваните от Вас площи в СИЗП.

Четирите стъпки, които трябва да направите, за да се получите субсидии са:


1. РЕГИСТРАЦИЯ

Земеделският производител трябва да регистрира в СИЗП обработваните от него площи. Земеделските стопани ще могат да идентифицират земята, която обработват, в ОСЗГ. С помощта на експертите в службата производителят ще трябва да намери и идентифицира терена си на ортофотокартата на землището, в което се намират земите му. При регистрацията всеки земеделски стопанин получава уникален номер за декларираните площи нещо като „ЕГН" на парцела.

“Ортоизображения” са изображения на части от земната повърхност, създадени чрез въздушно и/или сателитно цифрово заснемане.

Тук е важно да отбележим, че като земеделски производители могат да се регистрират само лицата, които обработват земя. Собствениците на земеделски земи, които не ги обработват, не подлежат на регистрация. Ползвателите на земята имат право да регистрират всички терени, които обработват, независимо дали са техни, взети под аренда или просто ги ползват. При регистрацията не се изисква представянето на документи, доказващи правата на заявените терени. За да може да се регистрира като производител, земеделският стопанин трябва да отговаря на определени критерии:

Както преди това посочихме, обработваните от земеделския стопанин площи не трябва да са по-малки от 1 хектар или 0,5 хектара за трайните насаждения. Тази площ може да е съставена от отделни парцели, но всеки от тях трябва да е не по- малък от 1 декар.

Примерни варианти:

а/ Земеделски производител обработва 3 хектара с полски култури. Те са разположени върху 20 парцела. От тях 4 са с големина по 5 декара общо 20 декара / 2 хектара/. Останалите 16 са с размери от 0,2 до 0,9 декара, като общата им площ е 10 декара/I хектар/.
Производителят ще бъде регистриран и ще получи директни плащания за 2 хектара- т.е. площта на четирите парцела от по 5 декара. Останалите парцели не отговарят на изискването за минимален размер на земеделския парцел от 1 декар.

б/ Земеделски производител обработва 2 хектара с трайни насаждения, разположени на 6 парцела. Четири от тях са с големина от по 4 декара, един е от 3,5 декара и един от 0,5 декара.
Производителят има право да регистрира само 5-те парцела. Шестият е с големина 0,5, т.е. под изискването за минимален размер на земеделския парцел от 1 декар.

в/ Всеки от група земеделски производители обработва под 1 хектар земеделски земи засети с полски култури. Възможно ли е да бъдат регистрирани в СИЗП и да получат директни плащания?
Да. Необходимо е да се сдружат и да кандидатстват общо като дружество за съвместна дейност, което ползва над 1 хектар земеделска земя.
Възможен е и вариант, при който предоставят правото да кандидатстват един или двама от тях, така че сумарно ползваните земи за кандидата да са над 1 хектар. След получаване на средствата, те ги разпределят помежду си, съобразно съотношението на земите си.


2. ОТКРИВАНЕ НА БАНКОВА СМЕТКА

След първоначалната регистрация земеделският стопанин трябва да си открие банкова сметка, по която ще му бъдат превеждани субсидиите. Парите от Европейския съюз ще бъдат превеждани от РА само по банков път.



3. ЗАЯВЯВАНЕ НА ОБРАБОТВАНИТЕ ПЛОЩИ

През настоящата 2006 година предстои задачата да извършим първоначалната регистрация на ползваните земеделски парцели, с което ще се създаде база данни за ползвателите и площите, които те обработват. Върху тази регистрация през следващата година ще се нанасят корекции в зависимост от настъпилите промени. Това става след подаване на заявление за подпомагане. Подаването на заявленията се извършва в периода от 15 март до 15 май на текущата година.

При регистрацията производителите вече ще знаят точния размер на субсидията, която ще получат за всеки декар обработваема площ. Сумата на подпомагането ще бъде определена на база броя на регистрираните земеделски производители. В течение на годината експертите на РА ще извършват проверки на място, за да установят дали заявените от земеделските производители площи действително се обработват. В случай, че се установи, че заявените терени не се обработват производителят няма да получи субсидията си.


4. ПОЛУЧАВАНЕ НА СУБСИДИЯТА

През месец декември на текущата година земеделският производител ще получи в обявената от него банкова сметка полагаемата се субсидия за обработваните от него площи.


ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА НА ЕС, ОЧАКВАНИТЕ ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ДОПЛАЩАНИЯ КЪМ ТЯХ И РОЛЯТА НА РАЗПЛАЩАТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ. ОБЩА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА (ОСП) НА ЕС.

През 2003 г. бе извършена фундаментална реформа на Общата селскостопанска политика /ОСП/ в ЕС, като основният елемент на реформата беше премахването на обвързаността на директните плащания с размера на производството.

Целта на реформата е засилване на пазарната ориентация на земеделието, при което решенията за инвестиции да се ръководят не от разликите във финансовата подкрепа на различните отрасли на селското стопанство, а от пазарното търсене и изискванията на потребителите.



ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ ОТ БЮДЖЕТА НА ЕС - ЕДИННО ПЛАЩАНЕ.

За старите държави-членки е въведена Схемата за единно плащане, при която фермерите получават плащане, основаващо се на получаваните от тях средства през определен предварителен период (2000-2002 г). Тъй като не всички от новите държави-членки са прилагали подобен метод на плащане преди присъединяването си към ЕС (и съответно не могат да стъпят на такъв период), в техните договори за присъединяване, в т.ч. и в Договора за присъединяване на България и Румъния, е предвидена възможността за период от три години от датата на присъединяване (плюс възможност за удължаване два пъти за по една година по молба на съответната държава-членка), те да прилагат Схемата за единно плащане на площ (СЕПП).

На същия принцип, както и за десетте нови държави-членки, след присъединяването на България към ЕС, българските земеделски стопани ще получават подкрепа чрез директни плащания в съответствие с определена схема на нарастване.

“Земеделски стопанин” е физическо или юридическо лице, което извършва земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната.

В проценти от прилаганото ниво на такива плащания в ЕС-15, схемата предвижда:

25 % през 2007 г., 35 % през 2009 г., 50 % през 2011 г., 70 % през 2013 г., 90 % през 2015 г.
30 % през 2008 г., 40 % през 2010 г., 60 % през 2012 г., 80 % през 2014 г., 100 % от 2016 г.


ОЧАКВАН РАЗМЕР НА ПЛАЩАНЕТО НА ПЛОЩ В БЪЛГАРИЯ ОТ БЮДЖЕТА НА ЕС.

За периода 2007-2009 г. в България ще се прилага схемата на единно плащане на площ /СЕПП/. Тя предвижда еднакво плащане на единица площ за съответната държава-членка, изразено в евро за хектар, чийто размер се получава като се раздели сумата на директните плащания за страната на допустимата за подпомагане земеделска земя.

Следователно, размерът на единното плащане на площ зависи от два фактора сумата на директните плащания (за България тя вече е договорена) и размера на използваната земеделска площ (ИЗП). За целите на СЕПП използваната земеделска площ трябва да бъде в съответствие с дефиницията на ЕВРОСТАТ (независимо дали е в производство в този момент или не). За годината преди присъединяване. ИЗП включва обработваемата земя, постоянните пасища, трайните насаждения и семейните градини. Минималната площ на стопанство, за което могат да бъдат заявени плащания е 1 ха използвана земеделска площ (ИЗП) в общия случай, или 0,5 ха за лозя, или 0,5 ха за трайни насаждения, или 0,5 ха за зеленчуци, или 0,5 ха за тютюн.

Минималният размер на земеделския парцел, за който може да се получи плащане по СЕПП е 0,1 ха.


НАЦИОНАЛНИ ДОПЛАЩАНИЯ КЪМ ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ.

Тъй като новите държави-членки (включително и България след 2007г.) получават по-ниско ниво на директни плащания в сравнение със старите, те имат правото да дават национални доплащалия към директните плащания, финансирани от националните им бюджети. Съгласно Договора за присъединяване България може да допълни директните плащания от националния си бюджет с още 30 % (т. е. до 55 % от нивото при старите членки през 2007 г, 60 % през 2008 г. и 65 % през 2009 г.). Доплащанията могат да се правят за продукти, за които в ЕС съществуват директни плащания. Изчисленията се правят по отделни сектори (продукти).

На България беше дадена възможност за периода 2007-2009 г. допълнителните национални плащания да бъдат частично финансирани от средствата за развитие на селските райони. За десетте нови държави-членки е прието изрично решение прехвърлените средства от пакета за развитие на селските райони да се ползват само за национални доплащания при полски култури. Това е и част от причината да се дават доплащания за полски култури в почти всички нови държави-членки. За тази цел беше взето решение 20 % от средствата за развитие на селските райони за съответната година да бъдат прехвърлени за допълнителните национални плащания към директните плащания.


РАЗПЛАЩАТЕЛНА АГЕНЦИЯ.

Основен ангажимент, поет при затварянето на глава 7 „Земеделие” при преговорите за присъединяване към ЕС, е изграждането на Разплащателната агенция (РА) в България. Наличието на акредитирана РА не само гарантира възможността на държавата-членка да изплаща финансови средства на заетите в земеделието, но е и основно изискване за нейната способност да прилага Общата селскостопанска политика на ЕС.

Чрез РА на всяка държава-членка се изплащат средствата от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране в земеделието ФЕОГА. В същото време през РА се изплаща и националното подпомагане в земеделието доплащанията към директните плащания, държавните помощи, които са разрешени от ЕК, и националното съфинансиране за развитие на селските райони. Основните функции на Разплащателната агенция се състоят в одобряване и извършване на разходите и отчетност на плащанията.

В тази връзка в България се работи по изграждането на Разплащателна агенция в рамките на ДФ "Земеделие". За да се гарантира финансов контрол, както и избягване на измами и двойни плащания, всяка държава-членка е длъжна също така да има функционираща Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК). Основни елементи на ИСАК са система за идентификация на селскостопанските парцели; компютъризирана база данни; система за регистрация и идентификация на правата за плащане и вътрешен контрол.


РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ - ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ.

Общата селскостопанска политика на Европейския съюз 2007-2013 г. има два основни приоритета:

1. Директни плащания за земеделие и пазарна подкрепа, чиято цел е подпомагане доходите на земеделските производители и подпомагане на пазара на земеделската продукция;

2. Политика за развитие на селските райони.

Съгласно постигнатите договорености с ЕС, България ще получи значителен финансов ресурс за развитие на земеделието и селските райони. Финансовата рамка за периода 2007-2009 г. е на стойност 1,56 милиарда евро, като за развитие на селските райони са договорени 733 милиона, евро. Индикативният размер на средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г за България е на стойност около 2,3 милиарда евро. За да се усвоят тези средства, Министерство на земеделието и горите трябва да изготви Национален стратегически план за развитие на селските райони (НСПРСР) и Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. България ще прилага Националния стратегически план чрез една Програма за развитие на селските райони, разработена на национално ниво.

Дефинирани бяха следните цели на НСПРСР за периода 2007-2013 г.:
• Развитие на конкурентно земеделие и горско стопанство и основан на иновации хранително-преработвателен сектор;
• Опазването на природните ресурси и защита на околната среда в селските райони;
• Насърчаване на възможностите за заетост и подобряване качеството на живот в селските райони.
• Изпълнението на гореописаните стратегически дейности ще бъде интегрирано в четири приоритетни области, както следва:
• Инвестиции в земеделие и горско стопанство с цел преструктуриране, подобряване на човешкия потенциал, насърчаване производството на биологични продукти и на иновациите при преработката и добавянето на стойност;
• Опазване на околната среда и устойчиво управление на земята;
• Разнообразяване на икономическите дейности, създаване на заетост и подобряване на инфраструктурата и услугите в селските райони;.
• Инвестиции в участието на местните общности в развитието на селските райони. Предложен е следният бюджет, разпределен по приоритетни области, както следва:
• По приоритетна област 1 – 40 % от общата сума на средствата за развитие на селските райони;
• По приоритетна област 2 – 26 % от общата сума на средствата за развитие на селските райони;
• По приоритетна област 3 – 30 % от общата сума на средствата за развитие на селските райони;
• По приоритетна област 4 - 2,5 % от бюджета на 1, 2 и 3 приоритетни области;
• Техническа помощ 4%.

Постигането на тези приоритетни области ще става чрез инвестиционни субсидии за проекти в областта на земеделието и развитието на селските райони или чрез компенсаторни плащания на земеделски производители. Тези плащания ще се прилагат чрез предварително разписани условия и правила. Условията и правилата ще са част от мерките в Програмата за развитие на селските райони. Програмата ще се прилага в България след като бъде одобрена от Европейската комисия и за всяка мярка ще се публикува Наредба за реда и условията за прилагане на инвестиционните субсидии.

Мерките по приоритетна област 1 ще се прилагат за всички земеделски производители, частни горовладелци и преработватели от цялата страна.

Мерките по приоритетна област 2 ще се прилагат само за земеделски производители и горовладелци в райони, определени в Програмата. По тази приоритетна област се прилагат компенсаторни плащания. Компенсират се земеделски производители за това, че упражняват земеделска дейност в райони с лоши почвени, климатични ограничения или ограничения, наложени от законодателството за опазване на околната среда и биоразнообразието.

Мерките по приоритетна област 3 и 4 ще се прилагат на територията на селските райони на страната. Тук инвестиционните субсидии по проектите ще се ползват от местни власти, земеделски производители и техните семейства, както и физически и юридически лица, живеещи и упражняващи дейност в селските райони.

Първа дефиниция на селските райони в България бе разписана в Националния план за развитие на земеделието и селските райони САПАРД (2000-2006) като това са „общини, чийто най-голям град е с население под 30 000 души и гъстотата на населението е под 150 жители на кв. км”.

От всички 264 общини на територията на страната, 234 са в селски райони.

При подготовката на Националния статегически план за развитие на селските райони (2007-2013), работната група дискутира необходимостта от предефиниране на селските райони в България. Обсъжда се вариант, при който в обхвата на селските райони да се включват „населени места с население под 20 000 жители без курортните селища (има се предвид големите курортни комплекси)". В този обхват на селските райони не попадат 48 големи градове. Предвижда се разработването на следните мерки за развитие на селските райони по приоритетни области 3 и 4:
• Стартиране на неземеделски дейности;
• Помощ за създаване и развитие на микропредприятия с цел насърчаване на предприемачес-твото и създаване на благоприятна икономическа среда;
• Насърчаване на дейности, свързани с туризма;
• Осигуряване на основни услуги за икономиката и населението в селските райони;
• Възстановяване и развитие на селата;
• Опазване и възстановяване на селското наследство;
• Умения за разработване и прилагане на местни стратегии за развитие;
• Подходът "Лидер" включва следните мерки:
• Изпълнение на местни стратегии за развитие, съответстващи на целите, заложени в една или повече от предходните три приоритетни оси;
• Изпълнение на проекти за сътрудничество в изпълнение на цели, заложени по трите предходни оси;
• Осигуряване на поле за действие на местни инициативни групи, придобиване на умения и съживяване на територията.

Все още в процес на обсъждане са условията за кандидатстване по различните мерки на Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., в които подробно и детайлно ще бъдат разписани условията за извършване на плащането.

Подготовката на мерките в Програмата се осъществява от междуведомствени работни групи към Министерство на земеделието и горите, в които са включени и членове на земеделски асоциации, местни и регионални власти, агенции за регионално развитие, браншови и неправителствени организации.

След месец септември 2006 г. МЗГ планира провеждане на информационни семинари с цел запознаване и обсъждане с потенциалните ползватели на помощта, условията и изискванията за кандидатстване по мерките за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ПО ОСП.

ПРЕДЛАГАМЕ НА ВНИМАНИЕТО ВИ НАЙ- ЧЕСТО ДИСКУТИРАНИ ТЕМИ, СВЪРЗАНИ С ПРИЛАГАНЕ НА
ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА (ОСП).

(Въпросите и отговорите са представени така, както са обсъждани на срещите със земеделските стопани)

1. Какъв е общият размер на средствата, които ЕС ще предостави на българските земеделски производители след присъединяването ни?

След 01.01.2007 година средствата, които ЕС ще предостави на българските земеделски стопани, се разпределят в три основни направления:
- директни плащания - в размер на 440 милиона евро;
- пазарна подкрепа - в размер на 388 милиона евро;
- развитие на селските райони плащания в размер на 73 3 милиона евро.


2. Какви условия трябва да изпълнят земеделските производители, за да могат да получат субсидии от ЕС след 2007 година?

Директните плащания (субсидии) ще се извършват от Разплащателната агенция.

Помощите се изплащат върху размера на използваната земеделска земя. Подпомага се всяка обработвана земеделска земя, като минималният допустим размер на стопанствата е 0,5 хектара /5 декара/ за трайни насаждения, тютюн, лозя и зеленчуци и 1 хектар /Ю декара/ за останалите култури. Трябва да се знае и изискването, че в посочения размер на стопанството наи-малкият допустим размер на отделните земеделски парцели е 0,1 хектар /I декар/.

Пример: Заявителят има 4 ниви с размери 1, 1, 6 и 2 декара. Сборно достигат минимума от 1 хектар /Ю дка/. Лицето ще получи директни плащания. Ако обаче някой от парцелите е под 1 декар, той няма да бъде включен в общия сбор.

Условие за получаване на субсидията е кандидатът да се регистрира като земеделски производител в регистъра на Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. В зависимост от броя на регистрираните кандидати за директни плащания, всеки стопанин ще получи от 100 до 200 лева на хектар /10-20 лева на декар/. Земеделският стопанин, кандидат за подпомагане, се явява в общинската служба по земеделие и гори, по местонахождение на земите, които използва. Там той получава заявление за подпомагане по установен образец.

Заявлението се получава лично или от упълномощен представител. В общинските служби и общините земеделските стопани имат възможност да разгледат поставените карти на землищата и предварително да се ориентират къде точно са разположени парцелите, които обработват. В общинските служби стопаните получават помощ при попълване на заявлението и идентифициране на ползваните от тях площи.
В заявлението за подпомагане се вписват личните данни на кандидата трите имена, ЕГН, дата и място на раждане, постоянен адрес по лична карта, телефон, факс, емейл.

3а юридически лица се вписват име, правно-организационна форма, Булстат, съдебно решение, данъчна регистрация, седалище и данни за представляващия юридическото лице. Посочва се обработваната земеделска площ и културите, които се отглеждат върху нея. Земеделската площ се очертава върху прилежащата карта.

От 2007 г. се .въвеждат срокове за регистрация на земеделските стопани. Определеното време за подаване на молби и регистрация ще бъде от 15 март до 15 май

За 2006 г., през която се изготвя първоначалният регистър, очевидно тези срокове не се прилагат, а земеделските стопни ще бъдат поканени да се явят за кандидатстване.

0бщинските служби по земеделие и гори предават незабавно, по електронен път, в реално време, получените документи в Разплащателната агенция. Ежеседмично в регионалните звена на Разплащателната агенция се предават и окомплектованите на хартиен носител документи.

Земеделските стопани имат право да подават заявленията си и придружаващите ги документи и директно в Разплащателната агенция.. След преглед и проверка за достоверност на данните в документите, Разплащателната агенция извършва плащанията.


3. Кога трябва да се регистрират земеделските производители, за да получават предвидените средства за подпомагане?
Първоначалната регистрация трябва да стане през 2006 година, преди датата на присъединяване към ЕС. Това е свързано с определяне на общата площ, за която ЕС ще извършва директни плащания.

Ако през тази година се регистрирали подадат молби малък брой земеделски стопани, базисната площ, върху която ще се определя размера на бъдещите плащания ще бъде малка. Това и занапред ще предопредели малка обща сума.


4. Какви са механизмите за пазарна подкрепа на ЕС за селскостопанските производители и преработватели?

Пазарната подкрепа включва средствата, които биха се получавали при интервенции (в секторите полски култури, ориз, месо, мляко, захар и др.); експортни субсидии; помощи за повишаване на консумацията на някои продукти (мляко); помощи за производство на пресни плодове и зеленчуци, предназначени за преработка и подкрепа за организации на производители.

Експортните субсидии зависят от нивото на цените в Общността спрямо световните цени.


5. Каква ще бъде ролята на Разплащателната агенция?

През Разплащателната агенция ще минават всички финансови средства, отпускани от ЕС за селско стопанство по трите основни направления - директни плащания, пазарна подкрепа и развитие на селските райони. Основните дейности на Разплащателната агенция след присъединяване към ЕС ще са свързани с:

 изплащане на директните плащания на земеделските производители;
 изплащане на експортните субсидии и другите плащания от направление пазарна подкрепа;
 изплащане на средствата по мерките на Националния план за развитие на селските райони (за България през първите години след присъединяването 2007-2013 година);
 осъществяване на интервенция по отделните продуктови режими.

Всички заявления за подпомагане от фермерите се подават в Разплащателната агенция. С цел ефективен контрол и за да се предотврати подаването на повече от една молба за помощ, е създадена интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, по която се контролират схемите на директните плащания и се определя идентичността на всеки фермер, кандидатстващ за подпомагане. Разплащателната агенция извършва и контрол върху достоверността на данните за размера, мястото и състоянието на посочените земеделски парцели.


СПЕЦИФИЧНИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ОТДЕЛНИТЕ ПОДОТРАСЛИ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО

1. Кога ще бъде създадена Интервенционната агенция за зърното?

Основен ангажимент, който бе поет при преговорите за присъединяване към ЕС, е създаването на Разплащателна и интервенционна агенция в рамките на Държавен фонд „Земеделие", която следва да бъде изградена най-късно в годината преди присъединяването на България към ЕС. Интервенционната агенция ще се занимава не само със зърнени продукти, но и с всички продукти, в чиито общи организации на пазара се изисква интервенция. Интервенция за зърнени продукти ще може да се осъществява още преди присъединяването на България към ЕС, нормативната основа за което е Наредба № 28 от 8.07.2003 г. за условията и реда за намеса на пазарите на земеделски продукти.

В Министерството на земеделието и горите е създадена работна група, която да решава практически въпроси по прилагането на интервенцията - определяне на Интервенционната цена в периода преди присъединяването, оформяне на договора, който Държавен фонд „Земеделие" като интервенционна агенция ще сключва със складовете, където ще се съхранява зърното.





2. Ще има ли регионални центрове на Интервенционната агенция?

Интервенционни центрове ще има само в секторите Зърнени култури и Ориз, в другите сектори те не се изискват.

В европейското законодателство за зърнени култури е залегнало Интервенционната агенция в страната членка да извършва своята дейност чрез Интервенционни центрове. Интервенционните центрове се одобряват от Интервенционната агенция. Интервенционните центрове трябва да отговарят на следните изисквания:
 да са разположени в райони със значимо производство на зърно;
 да има налични значителни складови мощности и техническо оборудване;
 регионът да бъде особено важен като пазар на зърно;
 да има транспортни връзки, които позволяват приемането и изпращането на зърното. Страните членки имат известна свобода при определяне броя на Интервенционни центрове (Холандия има 3, Австрия-2 8, Германия-156).

Обмисля се решението за броя на Интервенционните центрове в България, които ще бъдат изградени със съдействието на Националната служба по зърното.


3. Какви са изискванията и процедурите за създаване на групи производители на плодове и зеленчуци?

През 2001 г. е приета Наредба № 24 за условията и реда за признаване на организации на производители (ОП) на плодове и зеленчуци. С нея се регламентират критериите по признаване на ОП.
ОП може да бъде кооперация по смисъла на Закона за кооперациите, събирателно дружество или ООД. Не могат да бъдат членове на ОП юридически лица с повече от 25 на сто държавно или общинско участие. За членове на ОП могат да бъдат приети само лица, регистрирани като земеделски производители по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители.

Наредбата определя и какво следва да съдържа устройствения акт, какви са минималните изисквания за признаване, както и какъв е комплектът документи, необходими за кандидатстване. Заявлението за признаване заедно със съпътстващия комплект от документи се подават в МЗГ. Изискванията за минимален обем продукция са както следва:
 за плодове - 600 т или 15 0 ха;
 за зеленчуци -1000 т или 100 ха;
 за винено грозде - 400 т или 13 0 ха.

ОП, която не отговаря на изискванията /но има поне 4-има членове и годишен оборот, не по-малък от левовата равностойност на 50 000 евро/, може да получи временно признаване за период, не по-голям от 5 години, като трябва да представи план за изпълнение на изискванията.


4. Защо има квоти само за домати и праскови, предавани за преработка? Как ще се произвеждат останалите плодове и зеленчуци?

В хода на преговорите по глава „Земеделие” България получи национални пргове само за домати ии праскови, предназначени за преработка, защото размерът на тези прагове е обвързан с определени финансови средства, които ЕС отпуска за организации на производителите, предаващи тези продукти за преработка (34,50 евр/тон за домати и 47,70 евро/тон за праскови съгласно регламент 2201/96).

За останалите видове плодове и зеленчуци, произвеждани в страната и вписани в общите европейски сортови каталози, няма ограничения за производтсво и търговия, стига да има пазар за тях и те да отговарят на стандартите за качество.


5. Какви са регламентите и изискванията за регистрация на винопроизводителите?

В България регистрацията на винопроизводителите се осъществява чрез Националната лозаро-винарска камара, а регистрацията на лозарските стопанства - в Изпълнителната агенция по лозата и виното. Този режим е в съответствие с изискванията на ЕС.


6. Какви са правата на България за засаждане на нови насаждения и площи лозя?

Договорени са права за ново засаждане в размер на 1,5 % от лозарските площи към момента на присъединяването - съгласно представени документи лозарските площи в България към момента са 153 300 ха. Усвояването на правата за ново засаждане следва да се осъществи в срок до 5 г., след което неусвоените права се губят. Правата за засаждане се разпределят към Националния резерв от права за засаждане и се управляват от Изпълнителната агенция по лозата и виното.


7. Какви помощи ще получават лозарите преди и след присъединяването на България към ЕС?

В първите 3 години след присъединяването ни ще се извършва единно плащане на обработвана площ, което ще се изплаща на регистрирани производители за земи в добро земеделско състояние. Минималният изискуем размер на блока на стопанствата в лозарския сектор, както посочихме в уводната част, е 0,5 ха. Единното плащане на хектар ще се прекрати след 3-тата година, като ще продължи само изплащането на т. н. Пазарна подкрепа. Тя включва:
 помощи за преструктуриране и конверсия за промяна на местоположението на лозя или за промяна на сортовия състав – не се изплаща за нови лозови насаждения или за обновление на лозови масиви в края на жизнения си цикъл;
 премия за трайно изоставяне на лозарски площи – страната членка може да реши изплащането на такива премии и даопредели конкретните условия за изплащането им – за площи, не по-малки от 10 ара и не по-големи 25 ара, в зависимост от среден добив от ха /вкл./ от предходните години; изплащат се еднократно, като се губи правото на засаждане на лозя; не се изплащат за лозарски площи в края на своя жизнен цикъл.


8. Каква е конкурентоспособността на българските земеделски продукти на европейския пазар?

Анализът на структурата на износа за ЕС сочи доста голямо разнообразие от продукти. Най-значим дял заемат следните стоки: пшеница (13,1 %), вино (12 %), семена от слънчоглед (9,5 %), агнешко месо (8,8 %), тютюн (5,4 %), гъши черен дроб (2,88 %), замразени зеленчуци (2 %), мед (1,98 %), череши (1,58 %). За периода 2000 - 2002 г. около 49,4 % от българския износ за ЕС се формира от стоки, за които ЕС прилага нулеви мита за неограничени количества. Останалите стоки се внасят в ЕС в рамките на квоти с намалени мита или неограничено по конвенционални мита.

Какво може да се направи, за да се постигне експортна ориентация на българското земеделие? С оглед постигане на експортна ориентация на българските селскостопански стоки е необходимо да се повиши тяхната конкурентоспособност, посредством:
 адаптиране на българското производство към изискванията на европейските и световните стандарти;
 представяне по нов и атрактивен начин на българската експортната продукция;
 популяризиране на традиционността на производството на тези продукти;налагане на търговски марки, разпознаваеми за потребителите;
 активно участие и представяне на българските селскостопански стоки на международни специализирани изложения за селско стопанство и хранителна промишленост.


9. Какъв е обхватът на политиката по качество на ЕС?

Отнася се за защитени наименования на продукти със специфични качества. Обект на закрила са наименования на земеделски продукти и храни, предназначени за консумация от човек, както и сено, корк, ракита, ароматни масла, клейове, смоли, цветя и декоративни растения. Политиката по качеството не обхваща защита на наименования на вина и спиртни напитки и минерални води.


10. Какви са процедурите на национално ниво и тези на ЕС за регистрация на земеделски продукти и храни като защитени наименования?

Групи производители, включени в производството на определения продукт, подават пред компетентния орган на страната членка заявка -спецификация, както и доказателствени документи за традиционност на продукта. След проверка на документите и при констатирано съответствие, компетентният орган на страната членка депозира заявката пред ЕК. ЕК предприема процедура по оповестяване, в рамките на която всяко заинтересовано лице може да подаде възражение. Ако няма възражения, ЕК взема решение за вписване на наименованието в Европейските регистри.


11. Фермер - животновъд, който отглежда 12 крави, ще получи ли директни плащания ?

Не, няма да получи. Директните плащания се получават за определен размер на обработвана площ. Ако животновъдът не обработва земя, независимо от броя на животните му, той не отговаря на изискванията.

Министерството на земеделието и горите, съвместно с кметовете на общини, предприе кампания за предоставяне на общински мери и пасища за ползване от животновъди. Така, ако притежателят на 1 крава получи 10 дка /I хектар/ общинско пасище, той ще получи и директни плащания за това, че обработва пасището /облагородяване, торене, премахване на храсти и други/. Желателно е животновъдите, в случай, че земите им са малко, да се сдружат и да кандидатстват заедно.







12. Ако земеделски стопанин обработва 8 дка, засети с пшеница и 4 дка, засети с царевица, ще получи ли директни плащания?

Да, ще получи. Двете полски зърнени култури сборно надхвърлят изискването за минимален размер на блока на земеделското стопанство. Ако стопанинът обработва и парцел с размер под 1 дка, този парцел няма да бъде включен в общия блок.


13. Притежавам пчелин, разположен върху ливада от 5 дка. Ще получа ли директно плащане?

Не, няма да получите. Размерът от 0,5 хектара се отнася за трайни насаждения, а не за ливади. При тях изискването за минимална сборна площ на блока на земеделското стопанство е 1 хектар /10 дка/. Това, че пчелинът ви е на тази площ няма значение. Директните плащания се определят от обработваните земи, а не от пчелите, както е в случая.


14. Обработвам 3 дка лозе и 3 дка овощна градина. Ще получа ли директни плащания?

Да, Вие ще получите директни плащания. И двата имота представляват трайни насаждения, като при тях сборът от всички парцели трябва да е с площ минимум 0,5 хектара /5 дка/.


15. По принцип няма директни субсидии за секторите птицевъдство и свиневъдство. При условие, че един фермер, развиващ такава дейност, е наел земя или има собствена такава за производство на фуражи, може ли той да се възползва от преките плащания на хектар за растениевъдната дейност (производството на полски култури)?

Да, може. Фермерът ще получава премии на база единно плащане на хектар, което не е обвързано с вида и обема на производството, т.е. независимо каква продукция произвежда и дали притежава животни. МЗГ съвместно с кметовете на общини в страната организира работата по предоставяне на общински мери и пасища на фермери - животновъди. Това е възможност те също да кандидатстват и получат директни плащания.


16. Какво точно означава „полупазарно стопанство”, което ще може да получава до 1000 евро
годишно? Има ли такова определение на национално ниво?

При изготвянето на Плана за развитие на земеделието и селските райони 2007-2013 г. България има възможност да избере мярката „Помощ за полупазарни стопанства с цел преструктуриране” временна допълнителна мярка за развитие на селските райони, предоставена за десетте нови страни-членки и за България и Румъния. Помощта по тази мярка е в размер на 1000 евро годишно и се дава за период до 5 години за намаляване на проблемите на селските райони, свързани с прехода, тъй като секторът земеделие и икономиката на селските райони в България са изложени на конкурентния натиск на единния пазар и за да улесни и насърчи преструктурирането на стопанствата, които не са още икономически жизнеспособни. Определението за "полупазарни стопанства" означава стопанства, които произвеждат предимно за своя собствена консумация, но също така продават част от своята продукция.


17. През периода 2007 - 2009 година, т. е. през периода на прилагане на Схемата за плащане на единица площ, който може да бъде удължен на два пъти с по една година, земеделските стопанства в България само единно плащане на хектар ли ще получават или има и други видове плащания, които могат да бъдат получени от бюджета на Европейския съюз?

Освен директните плащания от бюджета на ЕС след 2007 г. за България ще бъдат предоставени средства в още две направления за пазарна подкрепа и за развитие на селските райони. Средствата за пазарна подкрепа, се изплащат при интервенция (в сектори като зърнени култури, ориз, месо, мляко, захар); за експортни субсидии; като помощи за повишаване на консумацията на някои продукти (мляко); помощи за публично и частно складиране; помощи за производство на пресни плодове и зеленчуци, предназначени за преработка и подкрепа на организации на производители. Средствата за пазарна подкрепа, съгласно Финансовата рамка за България за периода 2007 2009 г., са в размер на 388 млн. евро.

В областта на развитие на селските райони България ще може да се възползва от пълния набор от мерки, предвидени за развитие на селските райони, както и от временните допълнителни мерки, съгласно Договора за присъединяване на България към ЕС. За периода 2007 2009 г. България ще има право на средства от ЕС по това направление в размер 733 млн.евро.


18. След изтичане на периода на прилагане на Схемата за единно плащане на единица площ и въвеждане на Схемата за единно плащане на стопанство, какъв ще бъде референтният период, на база на който ще се изчислява единното плащане на стопанство за България, т.е. кои години ще бъдат взети предвид за неговото изчисляване?
Една от причините България да се възползва от предоставената й възможност за прилагане на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е липсата на референтен период за изчисляване на плащането на стопанство (в страната не са прилагани подобни плащания, които да могат да служат като база за изчисление). В тази връзка предоставяните средства през периода на прилагане на СЕПП три години от 2007 г. до 2009 г.с възможност за удължаване на два пъти с по една година могат да служат като референция при въвеждането на Схемата за единно плащане на стопанство.


19. Ще продължат ли плащанията за черупкови, протеинови култури и други подобни отделно, извън единното плащане на площ?

Плащането за черупкови плодове, а именно орехи, бадеми и лешници, е вид директно плащане, което в първите години след присъединяването на България към ЕС ще бъде заместено от Схемата за единно плащане на площ. В този смисъл земеделските производители ще получават фиксирано плащане на хектар, без значение от вида на културите, които отглеждат.


20. По какъв начин България ще може да допълва директните плащания до 55 % от тези на старите страни членки през 2007 година, до 60% през 2008 и т.н. Т.е. по какъв начин ще предоставя националните субсидии? Означава ли това на практика, че в тези проценти могат да влязат сегашните субсидии за качествено мляко, за семена за пролетници и есенници и т.н. или ще бъдат предоставяни като някаква добавка към единното плащане на хектар?

България има възможността да допълни директните плащания от националния бюджет до 55 % от нивото на директни плащания в Общността (към 30.04.2007г.), 60 % през 2008 и 65 % през 2009 г. и от 2010 г. с 30 % над приложимите нива на директни плащания за съответната година. За периода 2007-2009 г. допълнителните национални плащания могат да бъдат частично финансирани от средствата за развитие на селските райони (сумата не трябва да надвишава 20 % от съответното годишно разпределение на средствата за развитие на селските райони). Това означава, че България ще има възможност да плаща максимум 30 % за допълнителни плащания. Допълнителните плащания са добавка към единното плащане на хектар.

Тези допълнителни плащания могат да бъдат давани само по европейските схеми за директни плащания в съответния сектор. Сегашните субсидии за качествено мляко, за семена за пролетници и есенници не са по европейските схеми, а са национални схеми за България за директни плащания и не могат да бъдат плащани след 2007 г. Сегашните субсидии за качествено мляко са преходна мярка и след 2007 г. за краве мляко ще бъде допустимо да се изплащат субсидии само в рамките на производствената квота за краве мляко, ако отговаря на всички европейски изисквания за качество.


КВОТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА КРАВЕ МЛЯКО - ОБРАЗУВАНЕ, РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И УПРАВЛЕНИЕ.

Националната квота за производство на мляко за България е определена на 979 000 тона. Какви ще са критериите и методите за нейното разпределение по региони? Какви ще са критериите за нейното разпределение по ферми, т.е. как ще бъде определяна индивидуалната квота за фермата?

Основна цел на Наредбата за мониторинг на произведените и реализирани на пазара количества мляко и млечни продукти, произтичаща от Закона за подпомагане на земеделските производители е да се създадат условията и се изгради база данни за производителите на краве мляко и на произвежданите от тях количества.

Производителите на краве мляко подават информация за дейността си до Областните дирекции "Земеделие и гори", чрез общинските служби по местоживеене или седалище, в срок 6 месеца от влизане в сила на наредбата или в срок 1 месец от започване на дейността си. За тази цел производителите на краве мляко попълват анкетна карта по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите.

Каква е същността и ще се създават ли групи на производителите на тютюн?

А) Групите (организациите) на тютюнопроизводителите имат за цел извършването на дейности по обслужване на производството и свързани с предлагането на пазара на суров тютюн, като:
1. приспособяване на производството на членуващите тютюнопроизводители към пазарните изисквания;
2. събиране на произведената от тях продукция и нейното предлагане на пазара;
3. осигуряване на минимални изисквания за качество на продуктите;
4. намаляване на производствените

Подаването на информацията е изцяло на доброволен принцип. Производителите на краве мляко, които са вписани в базата данни, ще бъдат включени в разпределение на индивидуални млечни квоти.

Всеки производител на мляко се вписва в базата данни с регистрационен номер (съответстващ на ЕГН или БУЛСТАТ). Издава му се регистрационна карта по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите.

В базата данни се вписват следните обстоятелства:
1. име и адрес /наименование и седалище/;
2. регистрационен номер на животновъдния обект по Закона за ветеринарномедицинската дейност;
3. местоположение на животновъдния обект;
4. брой млечни крави;
5. количество краве мляко, предадено на млекосъбирателни пунктове или млекопреработвателни предприятия, и неговата масленост съгласно подадена годишна декларация;
6. предадените от производителите на крайни потребители количества краве мляко и млечни продукти от краве мляко съгласно подадена годишна декларация.

През 2005 година се учреди Национален млечен борд, чиято основна задача е разпределението и администрирането на млечните квоти.

(ЗА ТЮТЮНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ. Разходи на членуващите тютюнопроизводители.)

Организациите на тютюнопроизводителите в ЕС получават 2 % от премиите, които се отпускат на техните членове, за произведен и изкупен суров тютюн. Тези средства, както и средствата по мярка 1.5. по програма САПАРД за създаване на организации на тютюнопроизводителите могат да се използват за административните разходи на организациите, свързани с тяхната дейност, като например:
1. наем на квалифицирана работна ръка при обслужването на производството и търговията;
2. закупуване на семена и други средства за производство;
3. мерки за опазване на околната среда;
4. административни разходи (консумативи и други), банкови гаранции.
Б) Към настоящия момент по реда на Наредба № 23 от 5.07.2001 г. за условията и реда за признаване на организации на тютюнопроизводители са признати две организации на тютюнопроизводители:
1. „Първо сдружение на тютюнопроизводителите в България -ЕВРО 2007" ООД със седалище в гр. Стара Загора, признато със заповед на министъра на земеделието и горите №РД 09-419/22.07.2004 г.
2. „Тютюнева кооперация район Аврен" със седалище с. Аврен, общ. Крумовград, призната със заповед на министъра на земеделието и горите №РД 09-650/1.12.2004 г.
В Министерството на земеделието и горите са подадени и се подготвят за подаване документи за признаване на организации на тютюнопроизводители и от други региони на страната, включително Силистра, Сатовча, Карнобат и др.

Каква е системата за получаване на премии от производителите на тютюн?

Премиите се предоставят на отделни тютюнопроизводители или на организации на тютюнопроизводители, които от своя страна ги разпределят на своите членове за произведен и изкупен от първичните преработватели суров тютюн. Размерът на премиите се определя от Съвета на Европейската общност (включващ при вземане на решения, засягащи Общата селскостопанска политика, министрите на земеделието на страните членки) за период от три последователни производствени години. Размерът на премиите се определя в евро на килограм суров тютюн. Размерът на премиите е различен за сортовете, включени в различни сортови групи, но не се различава за отделните сортове (или произходи при ориенталските сортове), които са включени в една и съща сортова група. Българските сортове суров тютюн са разпределени в 4 сортови групи - Виржиния, Бърлей, Басми (следните произходи ориенталски тютюн: Дупница, Неврокоп, Мелник, Устина, Средногорска яка, Харманли, Свиленград, Крумовград, Джебел, Тополовград и Източен Балкан) и Каба-Кулак (класик) (произходите Текне и Северна България).

За реколти 2002-2004 определените от Съвета премии на килограм суров тютюн от тези сортови групи са както следва: Виржиния - € 2,98062, Бърлей - € 2,38423, Басми - € 4,12957, и Каба-Кулак (класик) - € 2,50377. Поради прекратяването на прилагането на схемата за премиране от 2006 г. горепосочените суми за премии ще се прилагат и през 2005 г. От 2006 г. премиите се заменят със субсидии на хектар, които ще се определят за всяко стопанство в зависимост от получаваните от него премии в рамките на периода 2000 - 2002 г. В България, както и в останалите новоприети страни членки за период до три години след присъединяване, се предвижда да се прилага схема за изплащане на субсидии на хектар. Размерът им ще се определя за цялата страна, като се отчита размерът на премиите, които биха получавали българските производители при действието на досегашната схема за подпомагане. Субсидиите за земеделските производители от новоприетите страни членки ще се отпускат в размер, определен като процент от субсидиите, получавани от производителите в ЕС. Този процент ще се увеличава в период от 10 години след присъединяване с по 5 % на година, като през 2007 г. ще бъде 25 %, а през 2016 г. ще достигне 100 % от субсидиите за производителите в ЕС. Същевременно за новоприетите страни членки е предвидена възможност за доплащания от националния бюджет към отпусканите субсидии с до 30 % над определените проценти на субсидиите, отпускани от ЕС.

Определено значение за доходите на производителите на суров тютюн в ЕС имат и цените, които те получават за изкупения суров тютюн. За разлика от България, цените на суровия тютюн в ЕС зависят от пазарното търсене и качеството на тютюна, което се определя в договорите между тютюнопроизводителите (техните организации) и първичните преработватели. Европейското законодателство определя единствено минималните изисквания за качество от гледна точка на възможността производителите на суров тютюн да получат премии (или субсидии на хектар от 2006 г.), без да ограничава изкупуването или ценообразуването на суровия тютюн.

Какви сортове тютюн се търсят в Европа?

Страните от Европейския съюз са нетни вносители на първично преработен тютюн, като се търсят предимно сортове от типовете Виржиния и Бърлей, които се влагат в производството на цигари от типа „Американ бленд", доминиращи в последните години на пазара в ЕС. Страните членки на ЕС внасят годишно около 500 000 тона суров тютюн от трети страни и около 100 000 тона от други страни членки. Основните консуматори на ориенталските сортове тютюн в ЕС са производителите на цигари в Гърция и Италия, като съществени количества от тези сортове (около 15 000 тона) се изнасят и в страни членки като Германия, Холандия и Франция.

Как се разпределят индивидуалните квоти в тютюнопроизводството?

Индивидуалните квоти за производство на суров тютюн се разпределят от страните членки на индивидуални тютюнопроизводители или на групите тютюнопроизводители пропорционално на произведения и продаден от тях тютюн от съответната сортова група през трите години, предхождащи последната реколта. Квотите се разпределят до 15 февруари от годината на реколтата чрез издаване на удостоверение за квота.

В случай на напускане на група тютюнопроизводители всеки тютюнопроизводител запазва правото си на квота съразмерно на произведените и изкупени количества, изчислени по същия начин, по който се определя индивидуалната квота за дадена реколта (предходния тригодишен период). Страните членки са длъжни да поддържат национален квотен резерв, който е предназначен за разпределение на индивидуални квоти между нови тютюнопроизводители, както и между произвеждащи преди датата за определяне на индивидуалните квоти тютюнопроизводители. В националния резерв постъпват количества суров тютюн, които се приспадат от националния гарантиран праг в размер от 0,5 до 2 % годишно, както и количествата, за които не са или са издадени удостоверения за квоти, но не са сключени договори за отглеждане до 30 май на съответната година. Критериите за разпределение на индивидуалните квоти от националния резерв се определят от страните членки, въз основа на предварително определени от тях обективни критерии. Индивидуалните квоти за производство могат да бъдат прехвърляни изцяло или отчасти заедно със стопанството между съществуващи или нови тютюнопроизводители както за една и съща, така и за различни сортови групи тютюн. Прехвърлянето може да стане след получаването на удостоверението за квота, но преди сключването на договор за отглеждане. Тютюнопроизводителите, които искат да се откажат от тютюнопроизводството, могат да прехвърлят своята квота в националния резерв или да я предложат за изкупуване в рамките на програма за изкупуване, приложима към нискокачествени сортове тютюн.

Как се извършва субсидирането на минималната площ?

Субсидирането на база площ, което ще се прилага след 2006 г, се извършва по общите и специфичните правила за отпускането на субсидии за земеделски продукти. Тези правила включват някои общи изисквания към площите като предпоставка за отпускането на субсидии, включително:
Площите да отговарят на дефиницията на ЕВРОСТАТ за „използвана земеделска земя".

Площите да бъдат поддържани в добро състояние в съответствие с изискванията за опазване на околната среда.

Съществуват и специфични правила за отпускането на субсидии за отглеждането на суров тютюн, които не се различават от правилата за отпускането на премиите при действието на премиалната схема (до 2005 г. включително). Тези изисквания включват:
 тютюнът да идва от производствен регион, специфичен за съответния сорт;
 тютюнът да съответства на минималните изисквания за качество.
 тютюнът да е изкупен въз основа на сключен договор за отглеждане и продукцията да е доставена на първичния преработвател.

Регламент 1782/2004 предвижда издаването от Европейската комисия на регламент, определящ подробни правила за начина на изчисляване на субсидията на стопанство, която ще се отпуска на тютюнопроизводителите, но до настоящия момент такъв регламент все още не е издаден.



ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ


Законът урежда държавното подпомагане на земеделските производители за производството на непреработена и/или преработена земеделска продукция с цел продажба и изпълнението на мерките, включени в Националния план за развитие на земеделието и селските райони; прилагането на мерки за стимулиране на износа и за регулиране на вноса и износа на земеделски продукти; акредитацията, структурата, дейността и контрола върху Разплащателната агенция; регулирането на производството на захар от захарно цвекло и изоглюкоза; създаването и функционирането на Интегрирана система за администриране и контрол; прилагането на схемата за единно плащане на площ в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.

Държавното подпомагане има за цел развитие на ефективни земеделски и горски стопанства и на конкурентоспособна хранително-вкусова промишленост; развитие на производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики; опазване и подобряване на почвеното плодородие и генетичния фонд; развитие на екологичното земеделие; развитие на стабилен вътрешен пазар и разширяване на външните пазари за българските земеделски стоки; усъвършенстване производствената инфраструктура на земеделските райони; създаване на условия за повишаване доходите на земеделските производители от продажба на земеделска продукция; създаване на условия и стимулиране дейността на млади специалисти в земеделието; развитие на селските и планинските райони; стимулиране местното производство на висококачествена непреработена и преработена земеделска продукция и спазването на ветеринарни, фитосанитарни и хигиенни изисквания; насърчаване ползването на земеделската земя и развитие на производството на земеделска продукция в необлагодетелствани райони и в места по Натура 2000, както и намаляване нивото на обезлюдяване в тези райони.

Министърът на земеделието и горите е компетентен орган за акредитация на Разплащателната агенция по смисъла на законодателството на Европейския съюз. За страната се акредитира една Разплащателна агенция. Чрез Разплащателната агенция се подпомагат земеделието, селските райони и рибарството със средства от Европейските земеделски фондове, Европейския фонд за рибарството и от държавния бюджет. Министърът на земеделието и горите контролира дейността на Разплащателната агенция чрез:

Към Министерството на земеделието и горите се създава и поддържа регистър на земеделските производители.

Министерството на земеделието и горите създава и поддържа бази данни за: производителите на краве мляко; млекосъбирателните пунктове и млекопреработвателните предприятия, които изкупуват краве мляко.

Министерството на земеделието и горите събира и съхранява информация за предадените от производителите на крайни потребители количества краве мляко и млечни продукти от краве мляко; количествата изкупено краве мляко и неговата масленост.

Министерството на земеделието и горите създава база данни за млекосъбирателните пунктове и млекопреработвателните предприятия въз основа на данни от регистъра по чл. 12 от Закона за храните.
Регистрираните производители на краве мляко водят дневници по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите. Регистрираните млекосъбирателни пунктове и млекопреработвателни предприятия водят дневници по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите, в които вписват количеството и маслеността на кравето мляко, изкупено от всеки производител.

Всяка година до 15 януари регистрираните производители на краве мляко, млекосъбирателни пунктове и млекопреработвателни предприятия подават декларация с информация чрез общинските служби по земеделие и гори до областните дирекции “Земеделие и гори” за количествата произведено и предадено, съответно изкупено, краве мляко и за маслеността на млякото за предходната календарна година.

Областните дирекции “Земеделие и гори” проверяват достоверността на подадената информация. Проверяваните лица са длъжни да осигурят на проверителите достъп до информацията.

Национална млечна квота е гарантирано общо количество краве мляко, предоставено на страната за един квотен период, състоящо се от национална квота за директни продажби от производителите и национална квота за доставки. Националната млечна квота се управлява от Министерството на земеделието и горите.

Част от националната млечна квота се заделя като национален резерв, който се управлява от Министерството на земеделието и горите и първоначалният му размер включва най-малко 5 на сто от квотата за доставки и най-малко 3 на сто от квотата за директни продажби. Националният резерв се използва при преразпределение на индивидуални млечни квоти и преструктуриране на производството на краве мляко.

Всеки производител на краве мляко има право на индивидуална млечна квота за директни продажби и/или на индивидуална млечна квота за доставки.

Министърът на земеделието и горите с участието на Националния млечен борд извършва разпределение на националната млечна квота на индивидуални млечни квоти, пропорционално на количеството краве мляко, произведено от производителите, въз основа на техните заявления, на информация от базите данни. При необходимост се прилага коефициент на редукция.

Производителите са длъжни да доставят кравето мляко, за което са получили индивидуална квота, само на одобрени изкупвачи. Всеки производител сключва договор за доставка на краве мляко само с един одобрен изкупвач за определен период от време.

Кравето мляко се изкупува само от физически или юридически лица, търговци по смисъла на Търговския закон, и в обекти, регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните, които са одобрени от министъра на земеделието и горите.

Изкупвачите подават в Министерството на земеделието и горите заявление за одобрение по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите. Заявлението се подава в 30-дневен срок от регистрацията по чл. 12 от Закона за храните. Към заявлението се прилагат:
1. актуално удостоверение за вписването на заявителя в търговския регистър, издадено до един месец преди подаване на заявлението;
2. копие от удостоверение за данъчна регистрация - за лица, регистрирани преди 1 януари 2006 г., удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и декларация от заявителя за липса на други публични задължения;
3. банкова гаранция, учредена от търговска банка в полза на Държавен фонд “Земеделие”, определена в наредбата по чл. 7д, ал. 5; гаранцията се подновява в началото на всеки квотен период;
4. заверено от регионалната ве