В края на месеца изтича срокът, в който инвеститорите в туризъм и имоти могат да подават документи за получаване на сертификат по Закона за насърчаване на инвестициите. Промените предвиждат вече да се подпомагат компании в сферата на преработващата промишленост, производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, компютърните технологии, научноизследователска и развойна дейност. Ще се насърчават и образованието, и здравеопазването. Другата съществена промяна е, че инвеститорите вече ще бъдат само два класа А и Б, а не както бяха досега три. Неясни остават обаче праговете за получаване на сертификат. Причината е, че министерството на икономиката не е готово с правилника за прилагане на закона. В него трябва да се посочи размерът на инвестициите за получаване на сертификат.

Текат последните седмици, в които можеха да се получават евтини общински или държавни земи за голф игрища, туристически комплекси, търговски центрове, логистични и бизнес паркове. Досега от възможностите на Закона за насърчаване на инвестициите, който беше приет през 2004 г., се възползваха близо 30 първокласни инвеститора в имоти. От тях най-много са проектите за търговски центрове - 8, следвани от голф игрища - 7, бизнес комплексите и логистичните паркове са 6, по три са тези за хипермаркети и туристически комплекси. Заради бурното развитие на сектора и навлизането на много предприемачи в него с последните промени в закона те бяха отрязани. За да не изпуснат крайния срок през тази година, имаме наплив от подаване на заявления от компании в сектора на имотите, каза Стоян Сталев, изпълнителен директор на Българската агенцията за инвестиции (БАИ). По думите му не всички искания обаче се удовлетворяват.

Всяка втора първокласна инвестиция е в имот

Това показват данните на агенцията. Първият издаден сертификат е за "Бизнес парк София" на германската компания "Линднер" през 2004 г. Това е и единственият проект, сертифициран през първата година от влизането на закона в действие. През следващата превес имат проектите в производството - добив на злато, предприятие за автомобилни части, "Шишеджам" в Търговище и др. От десетте издадени сертификата през 2005 г. само три са в имотния сектор. Това са "Мол София" на израелските компании "Осиф" и "Авив", както и хипермаркетите на "Кауфланд" и "Хит", съответно в столичния квартал "Младост" и в Добрич. Умножаването на първокласните инвеститори в имоти настъпва през 2006 г., когато са сертифицирани 11 проекта за голф комплекси и молове. Тогавашният министър на икономиката Румен Овчаров заявява, че България вече не се бори за инвестиции на всяка цена, а ще ги контролира и насочва към определени отрасли. Правителството одобрява предложените от него промени в закона, но тенденцията не се променя за месеците, докато те минат през парламента и влязат в сила. От началото на тази година са издадени 12 за инвестиции в имоти, а още пет-шест чакат, каза Стоян Сталев.

Безплатни парцели

Това е основният стимул, който кара инвеститорите да подават заявления за получаване на сертификати. Допреди две години законът им позволяваше да получат безвъзмездно земя. От агенцията не скриха, че върху тях е оказван натиск за издаването на сертификат първи клас именно заради безплатните терени. Сега това става по облекчена процедура, без да е необходимо провеждането на търг или конкурс за общински и държавни парцели. Оценките пък са значително по-ниски от пазарните цени. Всеки четвърти първокласен инвеститор е поискал да се възползва от тази възможност, казаха от БАИ, без да посочат имена на компании. Няколко случая обаче очевидно попадат в тази категория. Първите бяха с "Кауфланд" и "Хит", които в момента продават имота си в Добрич. От 2006 г. агенцията спря да издава сертификати за инвестиции в магазини. Другите са с испанската "Фери груп", гръцката "Данаос" и българските "Техногипс" и "София билдинг ентърпрайз".

"Данаос" поискаха Столична община да им подари терен от 14 дка на Околовръстното шосе за търговски и жилищен център. Мотивът им беше, че същата площ ще бъде включена в бъдещите отчуждения за разширението на пътя. Общината отказа и определи цена от 45 евро/кв.м при пазарни в момента около 200 евро/кв.м. "София билдинг ентърпрайз", които изграждат жилищния комплекс "Цариградски", поискаха 16 декара за по 64 евро/кв.м със съвсем различен мотив - да извършат укрепителни дейности на общинския терен. Тази цена е многократно по-ниска от пазарната, която по бул. "Цариградско шосе" достига и до 900 евро/кв.м. Друг е въпросът, че според юристи компанията може да укрепи терена и без да го купува. Трета подробност е, че фирмата получи сертификат инвеститор първи клас за строителството на мол.

И за двата случая столичните общински съветници отложиха взимането на решение за есента. За сметка на това пък "Фери груп" получи евтино общински и държавни имоти за голф комплекса си в село Кътина.

Единствената фирма в сферата на производството, която получи общински терен на атрактивни цени, е софийското акционерно дружество "Техногипс". Те обещаха да построят производствен комплекс за гипсови материали край новозагорското село Радецки. За целта компанията получи 28 дка общинска земя без търг или конкурс срещу 65 хил. лв. Целият проект е върху парцел от 72 дка, като заводът трябва да бъде построен до 2009 г., а обещаната инвестиция е 77.5 млн. лв.

Пари за инфраструктура

Това е другият съществен стимул, заради който кандидатстват инвеститорите. Отпуснатите досега субсидии от държавата по тази линия са общо 32 млн. лв. за последните три години, показват данните на БАИ. Получени са от "Бизнес парк София", завод за автомобилни части на френската "Монтюпе" в Русе, производителя на хладилници "Либхер" край Пловдив и болница "Токуда" в София. Строителят на комплекс "Цариградски" също заяви, че ще иска държавна помощ за подхода откъм бул."Цариградско шосе". Заради ограничения бюджет на агенцията - за тази година той е 15 млн. лв. - се удовлетворява малка част от молбите, заяви Сталев. Дългата бюрократична и съгласувателна процедура също кара някои инвеститори сами да се отказват от помощта. Такъв е случаят с "Мол София". Там предприемачите искаха държавата да изгради колектора за тяхна сметка, но се отказаха, защото чакането щеше да забави пускането на обекта.

Индивидуалното обслужване

е друго предимство, но ефектът му е спорен. Според закона сертифицираните инвеститори имат право на съкратени срокове при обработката на документи. По този начин би трябвало да си спестят около една трета от необходимото им време. Например, ако дадена процедурата отнема около месец, сертифицираният инвеститор получава документа за 20 дни, казаха от БАИ. Невинаги обаче държавните и общинските служби се съобразяват с това въпреки множеството уведомителни писма, телефонни разговори и лични срещи на служителите от агенцията с колегите им от съответното ведомство.

Министерствата на околната среда и на регионалното развитие могат да се посочат като рекордьори по неспазване на срокове. Най-ярък е случаят с канадската компания "Дънди прешъс металс", която има два сертификата за инвеститор първи клас от 2005 г. Те са за модернизация и увеличение на добива на златна руда в Челопеч и за разработка на златното находище в Крумовград, но и досега не може да започне тяхната реализация заради отказа на министъра на околната среда Джевдет Чакъров да им одобри или отхвърли доклада по оценка за въздействие върху околната среда. "Монтюпе" пък имаше проблем с получаването на разрешително за строеж, което забави изграждането на завода. "Шишеджам" в Търговище пък дълго време не успяваха да разрешат проблема с външното захранване на завода си и въпреки наличието на сертификата.

Новата мода са вятърни централи и биогорива

След инвеститорите в имоти новата вълна се очаква да бъде от тези във възобновяемите енергийни източници. Това е една от сферите, която ще се спонсорира приоритетно. Досега са сертифицирани общо четири проекта - по два за ветрогенератори и производство на биогорива. Първият такъв инвеститор е "Калиакра уинд пауър", който ще вдига ветроенергиен парк "Калиакра" в землището на село Българево. Инвестицията на този българо-японски консорциум между "Мицубиши" и "Инос 1" е за 92 млн. лв. На площ от 2700 дка ще бъдат разположени 33 ветрогенератора с обща мощност 33 мегавата. Този проект предизвика протеста на природозащитниците, според които перките на генераторите застрашавали движението по Виа Понтика - втория по значимост миграционен път на птиците в Европа. Териториите трябваше да бъдат обявени за защитени с включването им в екомрежата "Натура 2000", но бяха отложени за октомври. Край Калиакра има заявени намерения и за втори парк от ветрогенератори, но той все още няма клас за инвеститор. Другият сертифициран проект е "Вятърен парк Одърци" на германската WE2. Инвестицията е в размер на близо 75 млн. лв. Желание да строи вятърна електроцентрала на връх Мургаш заяви и "Екосорс енерджи" на Пламен Стоянов.

Освен за голф комплекса си "Фери груп" получи сертификат първи клас и за засаждането на енергийни култури за добив на биомаса, от която ще се произвежда ток. Инвестицията е за близо 84 млн. лв. Предприятие за производство на биоетанол в Камено ще строи и българската "Профекс биопродукти". Те получиха сертификат за трети клас инвеститор, защото ще вложат близо 11 млн. лв.