Политолог от московския център "Карнеги"

Известният руски политолог и журналист Мария Липман изнесе в София лекция за състоянието на медиите в Русия. Липман е главен редактор на сп. Pro еt Contra, издание за политика на московския център "Карнеги". От 2001 г. води редакционна рубрика във в. "Вашингтон пост".

В момента в Русия важните политически решения се вземат в тесен кръг на върха и обществото явно се е примирило с това. При това положение нужни ли са изобщо независими и влиятелни медии?

- Винаги може да се каже, че либералните ценности са самоцел и на мен като либерал би ми се искало да отговоря по този начин. Но не мога да наложа подобно виждане на всички руснаци.

Според мен обаче модернизацията е невъзможна без участие на обществото. Налаганият свише патерналистки процес, който иначе е много обичаен за Русия, пречи на тази модернизация. За момента държавата разполага с достатъчно нефт и газ да поддържа висок жизнен стандарт, така че хората са доволни и не им е трудно да се откажат от политическите си права. Но за развитието в ХХІ в. е необходимо енергията на обществото да намира израз, а не да бъде потискана.

Медиите са просто елемент от демократичната политическа система, те не са самодостатъчни. Не може да има свободни медии, когато липсват политическа конкуренция, действащ парламент или реално разделение на властите. Всичко това трябва да е налице едновременно, медиите сами по себе си нищо не могат да променят. Пък и в Русия днес има относителна свобода - в смисъл, че можеш да изкажеш нещо. Никой обаче няма да те чуе, защото съществува вакуум, общественото пространство е празно и няма резонанс. Може да се създаде политическа новина, но не и политическо събитие. И това по мое мнение силно затормозява процеса на общественото развитие и не позволява на страната да се развие така, както би могла при такива впечатляващи природни и човешки ресурси.

В годините на перестройката и дълго след това в Русия имаше истински глад за информация и експлозия от печатни издания и тв програми. Пресити ли се обществото, или вълната на комерсиалното, "жълтото" удави всичко?

- Наистина търсенето на независими и сериозни медии, както и на политически свободи днес е много слабо. Ще ви дам само един пример - естествено, че винаги съществува една особена група от най-прогресивните и способните членове на обществото, които да го тласкат напред. В Русия това е Москва, всички обществени движения винаги започват оттук. Това е десетмилионен град, където са съсредоточени най-заможните, най-образованите, най-талантливите и най-отворените за света руски граждани. Един прекрасен ден те бяха лишени от правото сами да избират кмета си и започнаха да го назначават отгоре. И какво се случи? Нищо. Не последва абсолютно никаква реакция. Защото никой не го беше грижа. И това показва доколко хората не се интересуват от каквото и да било политическо участие. А това се отразява и върху медиите.

Ако възприемаме медиите просто като източник на информация, то тук няма почти никакви ограничения, особено днес, когато освен печата и телевизията има толкова много други информационни канали. Но медиите в Русия не могат да служат като инструмент, чрез който обществото да контролира властите, тъй като просто няма търсене за тази тяхна функция. Защото самото общество не вярва, че може да разполага с такава сила.

Медиите обикновено имат решаваща роля за рейтинга на политиците - как си обяснявате високия рейтинг на президента Владимир Путин - с делата му, с безкритични медии или с откровена пропаганда?

- Един от факторите за популярността на Путин безспорно е отсъствието на каквато и да било критика срещу него в медиите. За целия период на управлението му не е имало случай журналист да се осмели открито да му зададе някакъв недоброжелателен въпрос.

Тук обаче се прибавя и традиционното за Русия отношение на народа към държавния глава, който винаги е бил възприеман отделно от останалите власти. Докато гражданите могат да смятат, че правителството е корумпирано и води неправилна политика, това недоволство никога не прелива в негодувание срещу върховния лидер. Така е било винаги, може би с изключение на определени революционни периоди, както и по време на управлението на Елцин. Онези години обаче бяха много своеобразен момент от руската история, когато хората за кратко наистина повярваха, че могат да повлияят на политическото развитие в страната.

Трета немаловажна причина за успеха на Путин е и фактът, че благодарение на петродоларите в момента руснаците живеят далеч по-добре отпреди, без да се интересуват от източника на благосъстоянието си, те просто са благодарни на властта, която му го е осигурила. Така се стига и до парадокси - на въпроса кой е отговорен за покачването на цените хората посочват правителството. Отговорният за повишаването на заплатите обаче неизменно е Путин.

За много руснаци друга основна заслуга на Путин е и завръщането на Русия като важен играч на международната сцена.

В двата мандата на Путин Русия значително ожесточи външната си политика. Не се ли формира през медиите "новоимперско" мислене и идентичност? А как се формира в такава среда образът на "чужбината", на чуждите държави, включително на България?

- Лоялните на властта медии в Русия са предимно федералните тв канали, които са и основният фактор за формирането на общественото мнение в областта на политиката. Те следват политиката на Кремъл по достатъчно откровен начин - веднъж седмично някои от сътрудниците на президентската администрация се среща с мениджърите на тези канали и те съвместно решават кои политически събития да изтъкнат на преден план, а кои да ретушират. Иначе как щяха хората въобще да научат каквото и да било за действията на Путин?

С ожесточаването на външната политика на Кремъл се ожесточава и тонът в медиите и чрез тях той се пренася в населението, което си личи от различни социологически проучвания. Антиамериканската, а напоследък и антизападната реторика днес са особено силни в средствата за масова информация, дори вече съществуват специални предавания, посветени само на това.

Що се отнася до България като част от бившите "братски страни", не смятам, че в момента има специален медиен интерес към страната ви. И това е най-вече защото интерес се появява обикновено тогава, когато отношенията на Русия с дадена държава се развалят. Такива например са Полша, Украйна, Естония, Грузия и особено Великобритания покрай споровете за Березовски, Закаев и ескалацията заради случая "Литвиненко".

Причина за това е политиката на самия Путин да показва останалия свят като враждебен и стремящ се да навреди на Русия. Идеята естествено е, че нападението е най-добрият начин за отбрана.

Поне формално, Путин вероятно ще напусне сцената след изборите. Мислите ли, че това изобщо е възможно и ако да, това за добро или за зло ще е?

- Поне формално, да. Смятам обаче, че Путин все пак ще остане по някакъв начин на политическата сцена - самият той заяви, че ще остане "в строя", каквото и да означава това. Също така не е ясно доколко самостоятелен и независим от предшественика си ще бъде новият държавен глава. Не мисля обаче, че той ще бъде силен играч, от това най-малкото няма да бъде заинтересуван самият Путин.

Проблемът тук е, че най-важната роля на Путин винаги е била да поддържа баланса между различните едри държавни корпорации, всяка една от които се бори за надмощие над другите. Той може да избере за свой наследник когото поиска, но не може да му предаде необходимия авторитет за продължаването на тази функция, което може да се окаже опасно не само за стабилността в страната, но и за безопасността на самия Путин. Затова поне засега той не може да си позволи да се оттегли напълно, а и не мисля, че го иска. Неговата популярност е дотолкова висока, че самата стабилност в Русия зависи от него. Не от държавния глава, а именно от Владимир Путин.

Коментира се, че стилът на администрацията на Путин е нещо като реализация през ХХІ век на "плана Андропов" от началото на 80-те години. Има ли нещо вярно в това и какво по-точно означава то?

- Не, не мисля, че това дори е съпоставимо. Русия днес е далеч по-свободна и отворена за света и връщане назад няма да има. От друга страна, има, разбира се, някои прилики - и сега силата на КГБ се проявява във факти като тези, че държавата стои над личността, че цената на човешкия живот е доста ниска и няма политическа конкуренция.

Ситуацията е доста парадоксална - от една страна, обществото се усложнява и постепенно се модернизира, а характерът на управление остава архаичен. Докога ще се съхрани това противоречие, без да има пагубни странични ефекти, също не е ясно. Засега модернизираното ни общество покорно следва Кремъл, защото условията за живот са много добри, а не защото хората не виждат как реално стоят нещата. Просто, докато толкова много хора са доволни от благосъстоянието си, никой няма да прояви социална солидарност или да се опита да промени политическата ситуация. Ето Ходорковски опита да се заеме с политика, с тъжни последствия.

Московският "Карнеги" център съществува вече цели десет години, издавате и сп. "Про ет контра" - как успявате да провеждате многобройните си дейности в условията на "управляваната демокрация"?

- Центърът "Карнеги" подобно на всички останали неправителствени организации със западно финансиране се намира във властта на Кремъл и това е неизбежно. Засега властите са решили да не се намесват особено в дейността ни - все пак трябва да има някакви "отдушници". Но паралелно с това в обществото е насаждано мнение, че организациите с чуждестранна подкрепа не са благонадеждни, тъй като Кремъл се отнася с подозрение към всякакъв вид автономна дейност, било то политическа или не.

Съответно и самите организации действат по-внимателно в такава среда, и то не защото се опасяват от репресии от страна на управляващите, а просто от страх да не бъдат маргинализирани. Като цяло гоненията в държавата ни са крайно малко. Но ако Кремъл поиска да се избави от нас, абсолютно нищо няма да е в състояние да ни защити.

от Дария Манова, Дневник