Днес всички българи прекланят глава пред подвига на Христо Ботев и неговата чета. В 12 часа сирените в цялата страна ще припомнят за саможертвата на героите, отдали живота си за свободата и независимостта на България.

Точно преди 131 години вражески куршум застига един от най- големите ни национални герои. Във Врачанския балкан Ботев, заедно със своите четници, за последен път се сражава за родината си- последни мигове от зверски потушеното Априлско въстание.

Революционерът осъзнава обречеността на априлци, но умира с мисълта, че гърмежът на пушките, писъците на децата и воплите на умиращите най- накрая ще стреснат Европа. И тя ще обърне поглед на изток към „сичките краища на паяжината", където е „тихо и мирно".

...аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
На прощаване

И с перото революционерът остава докрай верен на стремежа си да служи на освободителното движение. С овчедушието и робския манталитет той кръстосва меч в стиховете и публицистика си.
Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем. То обаче бележи връх във възрожденската ни литература.

http://news.ibox.bg/