Петър Ботушаров е директор за Европа в независимата консултантска компания "Латин Сорс" (Latin Source). Преди това той е бил директор на отдела за развиващите се пазари в Комерцбанк (Commerzbank), директор в Дойче банк (Deutsche Bank) и асистент на изпълнителния директор на Международния валутен фонд. Потърсихме го за коментар на предимствата и рисковете на плоския данък, който управляващата коалиция в България обяви, че ще въведе от началото на 2008 г.


Как най-общо може да оцените въвеждането на плосък данък върху доходите на физическите лица в България, което предстои от догодина?

- Въвеждането на плосък данък има и вътрешноикономически, и международни аспекти. От гледна точка на вътрешната политика се цели разширяване на данъчната база чрез изсветляването на сивата икономика. В допълнение данъчното облагане на физическите лица се опростява, става по-ефективно с въвеждането на единна ставка и с премахването на преференциите. От международна гледна точка, от това как нашите търговски партньори, международните финансови институции, чуждите инвеститори и пазарите гледат на България въвеждането на плосък данък има много добър рекламен ефект. Мярката показва ориентацията на правителството към свободните пазарни отношения, към създаване на по-привлекателни условия за чуждите инвеститори, към стимулиране на развитието на производствата и услугите и като цяло към опростяване, прозрачност и повишаване на ефективността на икономиката.

Според анализаторите това е по-скоро дясна мярка, а в случая се въвежда от ляво правителство?

- Много анализатори наистина считат тази икономическа мярка за политика, провеждана от десни правителства, следващи пътя на свободните пазарни отношения. В действителност едно такова разграничаване между десни и леви правителства и/или политики е некоректно. Всяко правителство, целящо въвеждането на свободни пазарни отношения и създаването на добри пазарни условия за привличането на чужди инвеститори, може да прибегне към този данък. В Централна и Източна Европа има много примери за успешно въвеждане на плоския данък и от десни правителства (Естония и Латвия през 1994, Грузия - през 2005 г.), и от леви правителства (Русия - 2001, Словакия - 2004, Румъния - 2005 г.).

Разбира се, преминаването от прогресивно облагане към плосък данък върху доходите поставя въпроса за данъчната тежест върху различните сегменти от населението, върху преразпределителните функции на държавата. В действителност един правилен анализ на преразпределение на доходите само от гледна точка на въвеждането на плосък данък е невъзможен. Би трябвало да се анализират всички фискални мерки, предприети заедно с въвеждането на плосък данък, преференциите и данъчните облекчения, които имат за цел да подпомогнат определени групи от населението. В европейските държави, въвели плосък данък през последните години, преобладава една мярка, която до голяма степен осигурява непроменени или дори по-високи доходи на по-бедните слоеве от населението - чрез увеличаване на необлагаемия минимум. Такива са случаите в Естония, Литва, Русия, Украйна, Словакия и Румъния. Увеличаването на необлагаемия минимум заедно с въвеждането на плосък данък и в България би осигурило нивото на доходи на по-ниско платените групи от населението. Други мерки, които биха имали преразпределителен ефект, са запазването на семейни и детски добавки и други данъчни облекчения.

Кои според вас са положителните ефекти и кои са възможните рискове от въвеждането на плосък данък?

- Ефективното и опростено данъчно облагане, ясните фискални рамки са основен елемент за едно дългосрочно инвестиционно решение и от тази гледна точка бихме могли да очакваме увеличен интерес от чужди инвеститори за установяването и развитието на производства и услуги в България.

Основните рискове от въвеждането на плосък данък могат да се разделят в две сфери - социална и икономическа. Социалният въпрос възниква поради факта, че на пръв поглед плоският данък поставя една и съща тежест върху всички групи от населението. До голяма степен този проблем би могъл да се разреши, както вече споменахме, с увеличаването на необлагаемия минимум и други преференции като семейни и детски добавки, които биха гарантирали доходите на по-ниско платените групи.

От моя гледна точка основният риск е свързан с ефекта от въвеждането на плосък данък върху бюджета и платежния баланс и в крайна сметка върху стабилността на валутния борд в България.

Какъв ефект върху бюджета прогнозирате? Може ли да се очаква увеличаване на събираемостта на приходите след въвеждането на плосък данък?

- Резултатите на държавите от Централна и Източна Европа, които са го въвели, показват, че особено по-ниска ставка би довела до намаляване на данъчните приходи в бюджета. Резултатите от Украйна, Грузия и Румъния потвърждават, че приходите от данъка са спаднали с около 1% oт брутния вътрешен продукт (БВП) в първата година след въвеждането му. В Украйна единната данъчна ставка е фиксирана на 13%, като дотогава е действала прогресивна система със ставки между 10 и 40%. В Грузия единната данъчна ставка е снижена до 12%, това е най-ниското ниво на предхождащата я прогресивна система (12 до 20%). А в Румъния дори е фиксирана на ниво по-ниско от предходната система - 16%, в сравнение с прогресивните ставки от 18 до 40%.

Въпросът за влиянието на плоския данък върху бюджета е много важен, особено за България, където фискалната политика е основният икономически инструмент в условията на валутен борд. За да се гарантира стабилността на валутния борд и за да се задържи под контрол дефицитът по текущата сметта, според мен ефектът от въвеждането на плосък данък би трябвало да бъде неутрален. Това означава евентуалното спадане на приходите от плосък данък върху доходите на населението да бъде компенсирано от други мерки: или съразмерно намаляване на бюджетните разходи, или увеличаване на данъчните приходи - чрез по-висока събираемост или по примера в други държави чрез увеличаване на ставките на други данъци, например на данък добавена стойност или акцизите.

А как според вас ще се отрази плоският данък на платежния баланс?

- Един от рисковете е по-нататъшно влошаване на дефицитите по търговската и текущата сметки на България, които вече са значителни. Защото и двата най-вероятни резултата от въвеждането на плосък данък - намаление на данъчните приходи и увеличаване на свободните средства, биха довели до влошаване на външните сметки на държавата. Ако по-ниските данъчни приходи не се балансират с други мерки, това ще доведе до по-ниски правителствени спестявания и негативен ефект върху платежния баланс. По-големият свободен ресурс в домакинствата би довел до по-голям внос и оттук до влошаване на търговската и текущата сметки. Плоският данък може да има и друг, краткосрочен негативен ефект, а именно да действа проинфлационно в условията на вече висока инфлация заради засиленото предлагане.

Ако може да се обобщи - въвеждането на плосък данък може да има значителен положителен ефект върху икономиката в дългосрочен аспект, но в краткосрочен може да доведе до някoи сериозни рискове, ако не се вземат мерки.

Какви мерки могат да се предприемат?

- Част от възможните мерки са във фискалната сфера. Целта им е да се запази данъчно неутрален ефект от въвеждането на плоския данък. Те включват намаляване на бюджетните разходи, увеличаване събираемостта на данъците, увеличаване на някои ставките на други данъци.

Друга възможност е единната данъчна ставка на плоския данък да се фиксира на ниво, което да не води до увеличаване на потреблението на домакинствата, особено на вносни продукти. Остава и възможността да се увеличат акцизните данъци за вносните стоки и да се работи по-активно за ограничаване на кредитната експанзия, която до голяма степен обяснява задълбочаването на дефицита по текущата сметка на България през последните години.

Дали причината за високия дефицит е само силното вътрешно потребление, или трябва да я търсим и в слабата конкурентоспособност на българската икономика?

- България е малка отворена икономика в преход, а силният й ръст и нуждата й от големи инфраструктурни и производствени инвестиции водят до голям дефицит по текущата и търговската сметка. Нормално е да се очаква вътрешното търсене да се засилва с нарастването на икономиката. Следователно тези дефицити не са проблем, докато настоящите големи обеми на вноса на производствени капацитети (инфраструктура и машини) водят след себе си икономически растеж, ръст в производителността и създават основата за дългосрочен устойчив ръст и силен експортен потенциал.

от Мария Атанасова, снимка: Петър БОТУШАРОВ, Фотограф: Живко Ангелов,

http://dnevnik.bg/