Синиша Станкович, партньор в BDSP:Две са големите предизвикателства пред възникващите пазари в Югоизточна Европа - инфраструктура и опазване на околната среда

Господин Станкович, какво мис­лите за трите основни възникващи пазара в Югоизточна Европа - България, Румъния и Сърбия? Какви са насоките за тяхното развитие, и особено за градското планиране на техните столици?
- Те имат леки различия в зависимост от конкретната страна. Налице са някои общи тенденции, но има и такива, които са специфични за всяка столица.
Всичките три страни имат една прилика - в първата фаза повечето от проектите ще бъдат в столиците. Най-диверсифицирана е България, защото има обекти като курорти в планините или на морския бряг. Сърбия ги няма още, а Румъния сега започва.

И трите възникващи пазара се развиват много бързо в сравнение с последните петнадесет години. Какви са основните предизвикателства в урбанистичното развитие на тези три града? Къде урбанистите или предприемачите правят грешки?
- Основните предизвикателства са две. На първо и може би най-важ­но място е инфраструктурата, която трябва да следва развитието на градовете. Хората очакват добра и ефективна транспортна система, много бърз интернет, лесно осигуряване на всички нормални услуги и комуникации.
Второто предизвикателство е опазването на околната среда. Това е изключително важно, защото сме свидетели как бързото развитие в китайските градове например води до огромно замърсяване, ако няма мерки по опазване на околната среда. Някой ще трябва да живее в тези градове и след това и трябва да имаме предвид този факт.

Чия е отговорността за предприемане на действия по тези два проблема?
- Всички участници са част от едно цяло, а именно - добрият и постоянен подход към градското планиране и политика. Планирането трябва да бъде сериозно и да взема предвид тези два проблема - инфраструктурата и околната среда. В този случай има само едно решение - формулиране на градска политика и прилагането й. И трите страни имат добри стратегии на хартия, но прилагането им в някои случаи е доста слабо. Превръщането на думите в реалност е едно от големите предизвикателства навсякъде.

Каква е ролята на частния сектор? Трябва ли той да изисква прилагане на стратегиите от властите?
- Като цяло отговорът е не. Бизнесът ще продължи да мисли на местно ниво. Конкретната компания инвестира в една или две сгради на някакъв терен. Според нея планирането не е неин проблем, защото тя плаща данъци както за парцела, така и общи данъци, от които трябва да бъде осигурена инфраструктурата. Инфраструктурата наистина трябва да бъде осигурена от централната и местната власт. Но при опазването на околната среда отговорността е и за двете страни. Ако три сгради не отговарят на изискванията, цялата зона става по-лоша. Отново сме в изходна позиция - прилагането на добрите политики трябва да бъде постоянна практика. И именно тук повечето балкански страни се провалят - не защото няма достатъчно умни хора, които да разработят тези политики по правилния начин, а защото липсва тяхното прилагане.

Интервюто взе
Деян ТОДОРОВ,http://www.indeximoti.bg/бр.5, май 2007