До 2030 г. България ще получи 2.5 млрд. долара транзитни такси за пренос на синьо гориво от промяната на договора с „Газпром“, заяви руският президент на срещата си със Сергей Станишев

Русия окончателно утвърди позицията си на Балканите, а по думите на президента Владимир Путин увеличи и ролята си в "европейските дела" с подписаното в четвъртък в Атина междуправителствено споразумение за изграждането на нефтопровода Бургас - Александруполис. "Убеден съм, че енергийният потенциал на Русия и географски изгодното транспортно положение на България и Гърция формират нови възможности за създаването в двете страни на крупни регионални центрове за транзит на руски енергоносители за европейския и световните пазари", коментира Путин, след като руският министър на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко, министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов и гръцкият министър на развитието Димитрис Сиуфас сложиха подписите си под документа.

На церемонията за старта на проекта, за който трите държави преговарят от 14 години, присъстваха българският и гръцкият премиер Сергей Станишев и Константинос Караманлис. В Брюксел енергийният еврокомисар Андрис Пиебалгс приветства споразумението като алтернативен път за пренос на нефт на натоварения морски маршрут през Босфора, който създава риск от големи екощети.

Сделката подкрепя желанието на Русия да стане голям играч на енергийния пазар на ЕС, коментира в. "Файненшъл таймс". "Съпротивата на САЩ спрямо проекта беше голяма, но Гърция и България, подписвайки споразумението, показаха, че заради фундаменталните си интереси са готови да пожертват благоразположението на Вашингтон. Ако се добавят и Австрия, Словакия, Унгария, лесно се оформя мощна югозападна групировка, която смята, че икономическата интеграция с Русия е решение на проблемите и перспектива за Европа като цяло", коментира в интервю за агенция Регнум съпредседателят на руския Съвет за национална стратегия (СНС) Йосиф Дискин. Русия ще контролира тръбата за пренос на каспийски петрол чрез 51-процентния си дял в Международната проектна компания (МПК), която ще е собственик на петролопровода. Като краен срок, в който строителството на тръбата трябва да започне, българският премиер определи началото на 2008 г.

Тепърва предстоят преговори по устава на МПК, които ще бъдат трудни, твърди източник от българската делегация. Според Станишев интересите на миноритарните акционери в проекта са защитени. Гръцката страна се опасява обаче, че няма да има особено големи права в управлението на компанията.

Министър Гагаузов каза, че транзитната такса за пренос на каспийския петрол през българска територия ще бъде около 1 долар на тон, като се предвижда по тръбата да се транспортират между 35 и 50 млн. т годишно. Същата такса ще получава и Гърция за нейната част. На въпрос не е ли прекалено ниска Гагаузов отговори, че това е международна практика. Дължината на петролопровода ще бъде около 280 км, 150 от които ще са на българска територия.

Руският президент съобщи още, че споразумението предвижда в Бургас и в Александруполис - началната и крайната точка на нефтопровода, да се изградят две хранилища за по 600 хил. т нефт.

По думите му така в случай на криза България и Гърция ще гарантират икономиките си. Според министър Гагаузов става дума за предварителни планове и все още нищо не е решено.

За нефтопровода, чиято стойност се оценява на около 1 млрд. евро, ще се търси проектно финансиране. Гръцките медии съобщават, че интерес вече са проявили гръцките Алфа банк, Юробанк, Националната банка на Гърция, Пиреос банк, гръцките клонове на Ситибанк и HBSC. Собственик на петролопровода ще е МПК, която ще притежава и терминалите в Бургас и Александруполис.

В Атина на няколко пъти руският президент подчерта, че при строежа на нефтопровода и на терминалите за разтоварване на петрол ще се използват най-съвременните технологии, за да се гарантира екологичната безопасност. По този повод Путин допусна и възможност за промени в предварителното трасе.

По същото време в София Емил Кошлуков от партия "Новото време" съобщи, че петролопроводът ще минава през язовир "Мандра" до Бургас, който беше изваден от "Натура".

Той повтори изказаните вече опасения в България, че екологичните рискове от разливи могат да причинят огромни щети на туристическия сектор в страната, приходите от който многократно надвишават средствата, които България ще получи от транзитните такси. Гръцките еколози също имат притеснения, че големите танкери ще замърсяват Егейско море.


Задълбочаването на енергийното сътрудничество между България и Русия след сключването на нов дългосрочен договор с "Газпром" и изборът на руската "Атомстройекспорт" за АЕЦ "Белене" са обсъдили на двустранна среща в Атина българският премиер и руският президент. По думите на Путин само от промяната на договора с "Газпром" България ще получи до 2030 г. 2.5 млрд. долара от транзитни такси за пренос на синьо гориво.


"Засега няма да продаваме дяловете си", заяви министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов. Той обаче не изключва възможността държавата да си запази 1% в проекта, а останалите да продаде на частни компании. Според източник от българската делегация интерес към българския дял проявяват американските "Шеврон" и "Ексон мобил" и казахстанската "Казмуннайнефт". Пред "Интерфакс" от московското представителство на "Шеврон" са заявили, че "компанията приветства подписването на споразумението за Бургас - Александруполис", но отново са го обвързали с разширяването на капацитета на Каспийския тръбопроводен консорциум, което се бави заради спорове за размера на таксите, които трябва да получава руската страна. "Ако КТК не бъде разширен и нашият петрол тръгне по южния маршрут Баку - Джейхан, нямаме необходимост от Бургас - Александруполис", каза неотдавна президентът на "Шеврон Нефтгаз" Иън Макдоналд.

Руската агенция съобщава, че националната нефтена компания на Казахстан също е потвърдила интерес към проекта. От ТНК - ВР са заявили, че интересът им остава и ако правителствата на България и Гърция вземат решения да продадат своите дялове в тръбата, компанията "внимателно ще разгледа тази възможност".

от Светлана Ненова, Атина , източник: http://dnevnik.bg/, Фотограф: БТА