Веселин Петров, член на съвета на директорите на "Елана холдинг":
Всички очакват активният сезон за търговията със земя да приключи в края на 2007 г.

Веселин Петров е член на съвета на директорите на "Елана холдинг" и изпълнителен директор на "Елана пропърти мениджмънт" - дружество, което управлява бизнеса на "Елана", свързан с инвестиции в недвижими имоти. До началото на 2006 г. Петров е изпълнителен директор на "Елана фонд мениджмънт" и отговаря за продажбите и развитието на клоновата мрежа на компанията. За периода 1993 - 2003 г. Веселин Петров изпълнява длъжността управител на регионалния клон на "Елана" във Варна. Притежава магистърска степен по икономика от Икономическия университет - Варна. Завършил е допълнителни квалификационни курсове по капиталови пазари и притежава лиценз от Агенцията за приватизация за оценител на цели предприятия. Изнася лекции, свързани с финансовите пазари, в Българскоо-холандския колеж по мениджмънт и други учебни заведения.
Финансово-инвестиционната компания "Елана" създаде първият български инвестиционен фонд за земеделска земя като дружество със специална инвестиционна цел. Той е най-голямото дружество по собствен капитал - около 74 милиона лева, който ще бъде инвестиран изцяло в около 400 000 декара земеделска земя към края на 2007 г.

Господин Петров, кои са основните фактори, които ще диктуват пазара на земеделска земя през тази година?
Земеделската земя е около 30 млн. декара, като общо всички АДСИЦ се очаква да закупят около 1 млн. декара. Поради това не очаквам търсенето на земя да повлияе драстично на пазара. Малки и необработваеми парцели 1-10 декара не очаквам да поскъпнат с повече от 10% на годишна база. Сериозно ще се повиши цената на големите парцели - 20-30% на годишна база.

Защо избрахте да създадете фонд за земя, а не за инвестиции в друг тип недвижими имоти? Земята ли е най-достъпният инвестиционен имот?
Приоритетен сектор в недвижимите имоти за нас е този, при който освен спекулативно поскъпване на цените е възможно и добавяне на стойност в инвестиционния процес. Натрупването на критична маса земеделска земя е залог и предпоставка за последващо успешно окрупняване, което считаме, че е основната добавена стойност на фондове, инвестиращи в земеделска земя.
При създаването на фонда през 2005 г. направихме обстоен анализ на другите сектори и достигнахме до заключението, че създаването му предоставя най-доброто отношение между риск и волатилност спрямо поскъпване. Затова направихме и фонда с толкова голям капитал. Колкото е по-ликвиден един фонд, толкова повече се привличат чуждестранните инвеститори. Ще дадем тази възможност с издаването на глобални депозитарни разписки чрез Банк ъф Ню Йорк.

Кои са основните области, в които се концентрирате?
На този етап купуваме в цяла Северна България и в Югоизточния регион, като не се фокусираме в облас­ти, а в землища с цел да улесним бъдещата комасация. Северен централен и Северозападен район са сериозно подценени, като се вземе предвид, че качеството на земята не е по-ниско от Североизточния район.

Каква част от притежаваните земи на фонда се обработват?
Към началото на март "Елана фонд за земеделска земя" АДСИЦ притежава около 160 000 декара, от които се обработват около 90%, но вписаните договори за аренда са само за около 35% от земята. Фондовете сме поели предизвикателството да "изсветлим" сектора на наемни отношения в земеделието, което вярваме, че съвпада с дългосрочната стратегия на министерството. При субсидия за обработване на земята около 15 лв. на декар и при средна рента около 10 лв. за декар и арендаторите имат интерес да формализират отношенията си.

Докъде ще достигне окрупняването на земята в следващите няколко години?
Комасацията е тежък процес, който не е проблем само за България, а и за доста европейски държави. Всички очакват активният сезон да приключи в края на 2007, което не е изключено да доведе до намаляване на активността в сектора. През следващите години ще се наблегне на процеса на комасация. Очакваме след 3-4 години парцелите на фондовете да са вече окрупнени.

Как бихте сравнили пазара на земеделска земя между България и Румъния
Цените в Румъния на земеделска земя към днешна дата са по-ниски. Имахме запитвания от три румънски финансови структури, които искаха да създадем съвместен фонд в Румъния, в който да участваме с нашето ноу-хау. Единствената причина, поради която все още не сме развили тази идея, е, че имаме твърде много ангажименти по нашия фонд. Когато завършим изкупуването на земеделска земя в България, може да се насочим и към северната ни съседка, ако все още съществуват благоприятни обстоятелства. Интересна е възможността след години да се създаде финансов инструмент (дериват), базиран на двата фонда.

Каква е основната разлика между пазара на земя в България и в Западна Европа?
В момента сме в началния етап на процеса на комасация на земеделската земя, която беше раздробена при реституирането на земите. В повечето страни от Западна Европа окрупняването е постигнато по естествен път в процес на няколко столетия.

Не очаквате ли сериозно насочване на инвестиции от гръцка страна?
Трябва да се вземе предвид, че земята в Гърция е с различни характеристики и е трудно да се сравняват двата пазара. Наистина, все повече при нас идват гръцки инвеститори, но те търсят да закупят парцели около 5000 - 10 000 дка, каквито в България на този етап няма. Това ще бъде възможно след 4-5 години.

Кои са основните причини за създаването на Асоциацията на собствениците на земеделска земя?
Първата е синхронизирането на общите ни действия по бъдеща активна замяна на парцели с цел окрупняване.
Втората е легитимиранено в публичното пространство на организация, защитаваща интересите на всички собственици на земеделска земя, а не само на АДСИЦ, инвестиращи в земеделска земя.

Интервюто взе
Михаил ГЪРКОВ
от Индекс Имоти, бр. 3-март 2007г.