Техническия паспорт на сградите-формален или необходим документ.

Публикуването на Наредба №5 за техническите паспорти на сградите и съоръженията(ДВ, бр. 7 от 23.01.2007г.) и влизането й в сила с обратна дата от 1.01.2007г. се посрещна нееднозначно от всички участници в инвестиционния процес. По-голяма част от възложителите(по смисъла на ЗУТ)-частни лица и фирми, общински или държавни органи, бяха неприятно изненадани от срочното изискване на ДНСК от 29.01.2007г. да предоставят задължително технически паспорти заедно с окончателните доклади за назначаване на държавни приемателни комисии(ДПК) или приемане на документите в общинските администрации. От друга страна, консултантските фирми се оказаха неподготвени бързо и акуратно да изпълнят задачите по съставяне на тези паспорти. Проектантите и строителите, които не са пряко засегнати от бързото приложение на Наредба №5, посрещнаха скептично смисъла и съдържанието на новия документ.
При така създадената ситуация е обяснимо преобладаващото мнение в строителната гилдия, че “последното творение” на нашата нормативна база- Наредба №5 към ЗУТ, е една неизбежна формалност.
И накрая, преките собственици на сградите и съоръженията не разбраха същността на процеса за въвеждане на техническите паспорти в практиката и ползата от получаването им.
Стои открит въпросът:
Какво е техническият паспорт-формалност или потребност в обществения живот.
Настоящото изложение ще анализира ползите от съставянето на техническия паспорт и условията за неговото използване в целия експлоатационен срок на сградите и съоръженията в следните аспекти:
1.Техническият паспорт и обитателите(собственици или наематели) на жилищните имоти.
По своята същност техническият паспорт легитимира и индивидуализира завършения и заведен в експлоатация строителен продукт-сграда или съоръжение. Така всеки собственик или наемател получава отговор на основния въпрос-в какъв дом живеем.
В основните раздели на паспорта се съдържат всички необходими сведения, които определят експлоатационната годност на сградата или съоръжението, установена с оценката на съответствието със съществените изисквания на чл.169 от ЗУТ.
Досега собственикът(приобретателят) имаше оскъдни(а твърде често и липсващи)документи за това как реалните характеристики на неговия имот отговарят на изискванията за носимоспособност(механично съпротивление, устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции и на земната основа при експлоатационни и сеизмични натоварвания), безопасност при пожар, хигиена, опазване на здравето и живота на хората, безопасна експлоатация, защита от шум и опазване на околната среда, енергийна ефективност(икономия на енергия и топлосъхранение). Техническият паспорт дава конкретни отговори на всички тези въпроси.
Каква практическа полза имат собствениците от наличието на технически паспорт?
-При всички сделки за покупко-продажби на конкретния имот неговият технически паспорт трябва да бъде основен документ при извършване на финансова операция. Преди да вземе решение за сключване на имотна сделка, всеки купувач би следвало да изисква и да проучи техническия паспорт, за да разбере каква е сградата, кога е строена, каква е нейната конструкция, състоянието на инсталациите, какви ремонти са правени и т.н.
Интересен е фактът, че всеки гражданин, който купува за лично ползване някаква стока (автомобил, печка, телевизор и др.), на първо място пита за наличието на паспорт и указания за ползването й, а когато сключва сделка за най-съществена покупка-своя дом!, не разполага с подробни документи.
Всеки потребител на даден имот трябва да осъзнае, че само техническият паспорт може да му даде ясна картина какво е техническото състояние на имота и за какъв строителен продукт си дава парите.
Аналогично е положението на наемателите, които могат да ползват успешно всички сведения в техническия паспорт, за да се убедят в експлоатационните качества на наемания имот.
При ипотека на имота неговият технически паспорт е основна за коректната оценка, извършвана от техническите лица-експерти на банките. В интерес на собственика е на основание на данните в техническия паспорт да докаже пред банковата институция една по-висока оценка на имота.
Техническият паспорт е своего рода “корабен дневник”, който следва да се поддържа през експлоатационния живот на сградата-в него се отразяват всички ремонти, изменения и подобрения в сградите.
Житейската практика показва, че с течение на годините в жилищната сграда се сменят собствениците(а по-често наемателите)на жилищата.
Заедно с този естествен процес изчесват или се размиват сведенията за извършваните ремонти, подобрения или изменения във всички елементи на жилищната сграда-носеща конструкция, фасади, покрив, изолации, инсталационни системи и др. Единствено в паспорта трябва да се води подробен запис за подобни дейности, изпълнявани през годините.
В крайна сметка наличието на технически паспорт дава сигурност и спокойствие на обитателите, че техният дом създава всички условия за нормален живот. Техническите паспорти дават ясна картина за действителната експлоатационна годност на имотите. При добросъвестно вписване в техническия паспорт трябва дефинитивно да се определят графиците за оглед и обследване на сградите, както и нормативният режим за плановите ремонти и поддържането им.
2. Техническият паспорт и общините.
Съгласно чл.15 на Наредба №5 техническите паспорти на сградите и съоръженията се предават в общинската администрация по местонахождение на строителния продукт. От своя страна общината създава и поддържа регистър на снесените технически паспорти, където се съхраняват техните оригинали на хартиен и магнитен носител.
Как общинските власти могат да оползотворят регистъра на техническите паспорти?
Регистърът представлява ценна база данни за наличния сграден фонд и инфраструктура в населеното място. Това дава възможност да се разработват и изпълняват конкретни общински програми за благоустройство и комунално развитие.
При определена конкретна ситуация общинските власти може да ползват събраната информация в регистъра и да предприемат бързи мерки от общ характер, например: за застрашените от срутване сгради в населеното място; за поддържане на фасадите на наличния сграден фонд;за ремонт на важни инфраструктурни обекти-мостове, едтакади, колектори и др.
Чрез информационните данни в регистъра общинската администрация е в състояние да насочи и оползотвори по най-правилния начин средствата от общинския бюджет за поддържането и развитието на тeхническата инфраструктура в населеното място.
3. Техническият паспорт и държавата
Регистрите на техническите паспорти на сградите и съоръженията по същество са информационна банка за събиране и обработване на пълния набор от данни за провеждане на държавната политика, свързана с развитието на сградния фонд и техническата инфраструктура. Поради това в преходните и заключителни разпоредби на Наредба №5 са определени крайните срокове за съставянето и регистрацията на техническите паспорти на всички сгради и съоръжения в страната към 2016г. Оттук идва и задължението на държавните и общинските органи да приемат новопостроените сгради и съоръжения с изричното условие да имат технически паспорти.
Известно е, че през определени периоди държавата организира и финансира доста скъпи акции за преброяване на наличния сграден фонд. Подобни акции се провеждат кампанийно с участието на голям брой недобре подготвени сътрудници и в резултат събраната информация има твърде съмнителна достоверност. Всеки е попълвал типовите формуляри за преброяването и си дава сметка, че по една или друга причина (незнание, небрежност или недобросъвестност) подаваната информация в повечето от случаите е невярна или непълна. Оттам произтича и известната фраза, че “преброяването е верен сбор от неверни данни”. Едва тогава, когато завърши процесът на паспортизация на всички сгради и съоръжения у нас, може да се създаде необходимата информационна основа за анализи и вземане на решения за правилна държавна политика на прогнозиране и управление. В това отношение статистиката трябва да се опира на такива меродавни документи като техническите паспорти.
4. Техническият паспорт и нормативната документация в строителството
Техническият паспорт е последен(финален) документ на строителните книжа, които се съставят и подписват съгласно изискванията на ЗУТ и неговите наредби. За новопостроените обекти в паспорта се включват всички протоколи, актове, становища и други по време на строителството, включително разрешението за ползване(удостоверението за въвеждане в експлоатация), издадените сертификати, както и уникалният идентификационен номер по утвърдената кадастрална карта на населеното място. Подобно е положението и за съществуващите сгради и съоръжения, които получават своя паспорт след детайлно обследване в съответствие с глава трета на Наредба №5.
Следователно техническият паспорт по същество става най-важният документ в списъка на строителните книжа на сградите и съоръженията.
В заключени трябва да се изтъкне, че наред с посочените по-горе ползи от паспортизацията на сградите и съоръженията житейската практика ще прояви и докаже и други предимства на техническите паспорти-безспорно необходими документи за обществото.

Източник: в-к СтроителствотоГрадът