Европейският съд обърка плановете на софтуерния монополист

Едно българско съдебно клише казва, че съдията е присъдил правилно, когато всички страни в процеса са недоволни.

Доколкото обаче българската съдебна система не се ползва с голямо доверие, сериозно можем да се замислим доколко този принцип е верен. Този понеделник в голямата зала на Съда на Европейските общности в Люксембург имаше щастливи и недоволни. След близо тригодишна съдебна схватка първоинстанционният съд на ЕС отхвърли жалбата на софтуерния монополист Microsoft срещу решението на Европейската комисия (ЕК). През 2004 г. ЕК глоби американската компания с 497 млн. евро, след като констатира, че Microsoft се възползва от господстващото си положение на пазара. Решението на съда маркира два типа противозаконно поведение от страна на Microsoft. Според първото, продавайки операционната си система с вграден Windows Media Player, компанията практически задължавала потребителите, които използват Windows (95% от пазара), да го използват и ги лишава от правото да изберат друго решение. За целта комисията задължава компанията да предложи на пазара версия на Windows без вградения софтуер. Според другата констатация Microsoft крие от конкурентите си информация за протоколите за комуникация, които използва в операционната си система за сървъри, като по този начин прави продук­тите си трудно съвместими с тези на конкурентите си. Така например, ако в една мрежа първите два закупени компютъра работят под Windows, системният администратор е обвързан да купи Windows за всички бъдещи компютри в нея, ако иска тя да работи добре. Затова комисията бе задължила Microsoft да предостави необходимата информация на останалите производители на операционни системи за сървъри.

Решението е изключително важно както за самата комисия, която получи потвърждение, че регулаторните й политики са в рамките на закона, така и за бъдещото присъствие на Microsoft на европейските пазари.

Половин час преди произнасянето на решението съдебната зала бе пълна с журналисти. Медиите бяха струпани около двамата адвокати на Microsoft и десетимата представители на малките фирми и сдружения, подкрепили жалбата на Microsoft. Всички те изглеждаха притеснени. От другата страна на залата бяха представителите на ЕК и на няколкото асоциации, застанали зад решението на комисията. Видимо развеселени, те не се притесняваха да се шегуват с журналистите. Минути преди обявяването на решението в залата влезе вицепрезидентът на Microsoft Брад Смит, чиято първа работа бе да се здрависа с представителите на EK и да позира пред фотографите.

Решението

бе произнесено точно в 9.30 сутринта. Диспозитивът бе прочетен на английски (с ясно изразен немски акцент) лично от председателя на съда Бо Вестердорф. Той ръководеше голямата камара на съда, включваща 13 магистрати, ангажирали се с едно от най-шумните дела в новата история на съда: да, комисията е постановила правилно решение и с малки изключения жалбата е неоснователна. Тишина. Съдиите се оттеглят на фона на радостните викове на спечелилите делото. "Така е - понякога печелите, но понякога и губите" - с тези думи се опита да успокои адвокатите на Microsoft италианският юрист Карлос Пиана, представляващ Free Software Foundation. "Изключително важен ден - решението ще даде въздух на малките и динамични компании", каза той за "Капитал". "Сега ЕК ще е спокойна да действа твърдо към подобни практики", задъхано коментира адвокат Мориц Долман. Той и Карлос Пиана бяха сред

защитниците на решението

на комисията. "Велик ден за европейския бизнес и потребителите в ЕС. Край на определяните чрез монопол цени", каза за "Капитал" адвокат Томас Вин, от ECIS (Европейски комитет за софтуерна съвместимост). Вин е човекът, който се превърна в лице на битката на комисията срещу Microsoft. Джеръми Алисън, съосновател на Samba Foundation (която разработва свободен софтуер), беше категоричен, че решението ще позволи на потребителите да получат истинско право на избор. Макр и емоционални, техните коментари показват едно - решението по делото срещу соф­туерния монополист е от изключително

важно значение

както за самата компания, както за ЕК, така и за всички потребители на различни видове софтуер. Комисията получи потвърждение, че борбата й срещу злоупотребата с господстващо положение е в рамките на европейските закони и съдебната практика на съда, а Microsoft са принудени изцяло да преразгледат търговската си политика в ЕС. Така например те ще трябва в срок от 120 дни да "отворят" част от кодовете си за конкурентите си, за да гарантират съвместимост. Съдът отхвърли само едно от исканията на комисията - да се назначи специален наб­людател, който да следи поведението на Microsoft на европейския пазар.

Противниците на решението на комисията и съда обаче предричат апокалиптичен

сценарий. Според Джонатан Зук, президент на ACT (асоциация, в която членува и Microsoft), "съдебното решение ще намали инвестициите в IT сферата". "Решението на съда е базирано на предположения на комисията отпреди десет години", каза Зук за "Капитал". Адвокат Мориц Долман индиректно се противопоставя на теза му: "Microsoft трябва сериозно да обмисли поведението си занапред, защото то засяга почти всичките й продукти." Томас Вин категорично отхвърля твърдението, че решението ще блокира инвестициите: "Microsoft не е създал нито сървърите, нито е измислил медиа плеърите. Те просто са използвали господстващото си положение на пазара, за да изхвърлят пионерите." Той подчерта, че решението на съда защитава иновациите. Теза, която бе подкрепена няколко часа по-късно от еврокомисаря по защита на конкуренцията Нели Крус. Тя каза, че в сектора на високите технологии през последните няколко години е имало сериозни иновации, но всички те са били в сектори, "независими от Microsoft".

Най-чакана бе реакцията на вицепрезидента на Microsoft Брад Смит, който след обявяване на решението видимо бе загубил усмивката си, с която влезе в съдебната зала. Брад Смит обясни, че още не е имал възможност да се запознае с решението. Той уточни, че е изключително важно за компанията му да спазва европейските закони и практиката на съда, но в същото време трябва да се отчете и това, което Microsoft e свършила до този момент. "В момента наша основна задача е да изпълним изискванията на комисията", допълни той. Брад Смит категорично отказа да каже дали Microsoft ще

обжалват

решението на съда. Компанията има двумесечен срок да подаде жалба. Всеобщото мнение е, че това едва ли ще се случи. Делото срещу Microsoft бе възприето сериозно от съда. То бе възложено на голямата камара (13 съдии), а съдебният състав бе ръководен от председателя на трибунала (който отложи пенсионирането си). Източници на "Капитал" коментираха, че решението на първоинстанционния съд е принципно и ако бъде отменено, това означава Европейският съд да се обърне на 180 градуса - нещо, което не се е случвало. В същото време делата пред последната инстанция на съда приключват средно за около четири години и имайки предвид факта, че обжалването не изключва трупането на лихви върху наложената от ЕК глоба, сумата, която Microsoft трябва да плати, вероятно ще стане двойна (в момента тя е близо един милиард евро).

Еврокомисарят

Нели Крус също изключи вероятно обжалване. Тя коментира решението съда от Брюксел: "Съдът потвърди, че Microsoft не може повече да пречи на пазара да функционира правилно." Тя нарече победата сладко-кисела, защото съдът е потвърдил тезата, че "бизнесът и потребителите са ощетени от незаконните действия на една компания".

Решението по делото Microsoft тепърва ще бъде анализирано и мненията "за" и "против" едва ли скоро ще заглъхнат. Едно нещо обаче е сигурно - ако след произнасянето на магистратите комисията намери потвърждение на своята регулаторна политика, то Microsoft по-скоро излетя през прозореца. Освен че губи близо един милиард евро, софтуерната компания ще трябва да положи и доста усилия, за да промени досегашната си пазарна практика.

Българската реалност
Въпреки политиката на ЕК спрямо пазарното поведение на Microsoft властта в България е предпочела да се обвърже трайно с продуктите на софтуерния монополист. Второ поредно правителство сключва договори за доставка на Windows i Office за нуждите на администрацията. В края на 2006 г. Министерството на образованието закупи продукти на Microsoft за над 6.5 млн. лв. Проблемът е, че властта поръчва продук­тите без обществена поръчка, а условията в договорите се крият от администрацията и така цената и броят на продуктите остават тайни.

Да си представим за момент как ли щеше да се развие спорът между Европейската комисия и "Майкрософт", ако трябваше да се решава в България. Преди време ЕК глоби софтуерната компания за злоупотреба с монополно положение с близо половин милиард евро. "Майкрософт"обжалва, но тъй като в другите части на континента това не спира трупането на лихви, глобата вече стана близо един милиард евро. В крайна смекта, съдът потвърди наказанието и "Майкрософт" ще е принуден да злоупотребява по-малко с монополното си положение. От което печелим всички - ще има по-голямо разнообразие от софтуерни продукти на по-ниски цени.
Как ли би изглеждал този казус, ако бе попаднал ръцете българските институции? Първо, "Майкрософт" щеше да се сблъска с Комисията за защита на конкуренцията, която щеше да излезе с повърхностно становище. Да приемем, че регулатора криво-ляво се справи с тази задача и се престраши да санкционира компанията. Наложената глоба, заради калпавите закони, най-вероятно щеше да е смешни размери. "Майкрософт" щеше да си наеме адвокатска кантора със солидни контакти в съда и да обжалва. Така глобата нямаше да се плаща, докато се произнесе съдът, нито щяха да се начисляват лихви. В случай че и магистратите все пак се ориентират в сложния казус, юридическият екип на "Майкрософт" вероятно щеше да започне да протака - все пак компанията само печели от това. И така неусетно щяха да минат две-три години, докато различните инстанции на съда стигнат до окончателно решение. Дори и да приемем, че то щеше да е в полза на потребителите, от него вече нямаше да има никакъв смисъл - или наказанието вече ще е станало още по-малко, или технологичното развитие щеше да е толкова напреднало, че решението нямаше да има смисъл - нещо като да регулираш черно-бялото излъчване на телевизия, когато такова вече няма...

От тази история има добър и лош извод. Лошият е ясен - ефективността на българските институции е като на допотопен компютър "Правец 82". Хубавото е, че европейските им колеги работят с бързината и ефективността на съвременни машини, а резултатите от тяхната работа вече засягат и нас...